След като приключи мандатът ни в посолството на България през ноември 2001 г., синът ни Георги, който остана там, за да довърши образованието си и започна работа по специалността, ни покани да прекараме заедно Коледните и новогодишни празници.
Вълненията си по подготовката на пътуването няма да описваме. С пълни с подаръци куфар и пътна чатна, в която бяхме увили буркан с кисело зеле, пристигнахме на мадридското летище Барахас, където домакинът ни ни чакаше, за да ни отведе в квартирата си. Прегръдки, целувки и хайде в колата! Понесохме се към центъра на града, който толкова добре познаваме и обичаме. Още в самото начало по “Авенида Америка” ни показа неописуема фасада на чисто нов огромен хотел - “Пуерта де Америка”. Впечатляваща 12-етажна сграда, като всеки етаж е проектиран от прочути архитекти и дизайнери – Норман Фостър, Жан Нувел, Заха Хадид, Арата Изозаки, Хавиер Марискал и др.


Хотел “Пуерта де Америка”

Разбрахме, че колкото и добре да познаваме града, ще има да видим много нови неща.
Като споменаваме киселото зеле, ясно се разбира, че всичко българско със себе си носим, а и няма как да е иначе!
Първата вечер баща и син отидоха да гледат мач на “Левски” в българския ресторант “Механата” в квартал Вальекас, където се приемат всички български телевизии. За вечеря – шкембе чорба и нервозни кюфтета на скара.
От следващия ден се потапяме в атмосферата на любимия Мадрид: улици, сгради, градини, и старите мадридски барове и кафенета. При първото кафе се сблъскваме с ефекта на еврото върху цените. Поскъпването е значително. Най-общо казано, старите 100 песети се равняват на 1 евро, докато уж трябваше еврото да се равнява на 166 песети. Испанците отдавна са го разбрали, но се приспособяват и това не е причина да се оплакват. Откриваме и други промени – хората. Чувствително е нараснал броят на латиноамериканците. Дори и в типичните мадридски заведения персоналът е сменен от млади колумбийци, еквадорци и перуанци. Разбира се, има и много българи. Говори се, че вече са над 200 хиляди в цялата страна... Някои, като приятелката ни Симона, напълно са се интегрирали към местните условия, без да губят националната си идентичност. Други прекарват седмицата в изкарване на хляба си, ако са си намерили работа, и чакат неделния ден да се видят със сънародници в кафенетата около Православната църква, без да съзнават в какъв град са попаднали.
Ала нас ни чакат мадридските галерии и музеи и нямаме време за губене. Още при пристигането ни Георги ни предупреди, че трябва да посетим изложбената зала на банка “Ла Кайша”, където се намира най-забележителната експозиция за момента в испанската столица редом с египетската “Фараони” – “Траките, тайнствените съкровища на България”. В продължение на 4 месеца изложбата е на разположение на мадридчани и техните гости и интересът към нея е много голям. Прекарахме няколко часа не само от национална гордост, но и заради възможността да видим събрани на едно място съкровищата на Летница, Враца, Рогозен, Борово и Панагюрище – нещо, което не ни се беше случвало в България. Родителите на един от най-добрите му приятели – Кончита и Енрике Риера, така се впечатлили, че ни купили за Коледен подарък каталога на изложбата, ни съобщи под секрет синът ни.
И трите най-големи музеи – “Прадо”, “Рейна София” и “Тисен Боермиса”, се разширяват. Всеки от тях предлага временна изложба към постоянната си колекция. Новите зали в “Рейна София” и “Тисен” са открити за публиката. Модерното изкуство, на което залага първият, е прекалено ексцентрично за нашия вкус, макар да е доста “остаряло” – от 60-те години на миналия век. В новите пространства има библиотека, кафенета, места за отдих... В “Тисен” ни очакваше “Мимеза. Модерни реализми 1918-1945 г.” Анализира мимезата (възпроизвеждане на действителността) в изкуството от този период. Изкуствоведческо изследване, което продължава и в галерията на фондация “Каха Мадрид” – няколко стотин тематично подредени платна от цял свят!


Музеят “Тисен Боермиса”

Временната изложба в “Прадо” бе посветена на трима испански художници от края на ХІХ и началото на ХХ век – Мадрасо, Фортуни и Рико. Там строителството на разширението на музея продължава.
Почти бяхме забравили, че през 2005 се чества 400-годишнината от първото издание на “Дон Кихот”, когато открихме голяма изложба в културния център “Каса де ла Виля” в подножието на паметника на Христофор Колумб – “Светът, в който е живял Сервантес”. На огромна площ са представени всички страни от живота в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Застъпено е изкуството от онова време, но като че ли преобладава етнографският елемент – занаяти, мебели, земеделски сечива... Забележително!

“Каса де ла Виля”

Фондация “Хуан Марч” отбелязва 50-та си годишнина с изящна изложба (60 произведения от цял свят), озаглавена “Празник на изкуството”. Подбрани са по една или повече творби на художници и скулптури, които са излагани през този период в нея – импресионизъм и постимпресионизъм, експресионизъм, виенски сецесион, кубизъм , абстракционизъм, дадаизъм и сюрреализъм. Наистина празник!
В навечерие на Нова година успяхме да видим и най-големите Рождественски ясли в Европа, изложени в специално издигната палатка в мадридския “Манхатън” – “Аска”: 1200 фигури, 35 000 вата електричество, 2500 литра вода за езерото и 3 години усилена работа на екип от скулптури, художници и архитекти. Изобразени са с изключителна точност Назарет, Витлеем и Египет, където Светото семейство било прокудено, за да избяга от заплахата на цар Ирод. Не липсва и неговият дворец. Стотици хора се редят на опашки и чакат с часове на открито, за да разгледат тази Коледна забележителност на града.
Всичките тези “открития” ги има на страниците на ежедневниците, заделени за кино, театър, музика и други културни събития.
Този път не можахме да отидем в мадридската “Зала България” – “Аудиторио насионал”, в която всеки петък и събота вечер и неделя сутрин Националният симфоничен оркестър изнася по една програма. Там свирят две наши сънароднички, а допреди една-две години бяха четирима българи!
За това пък гледахме събота сутрин по втора програма на националната телевизия концерти на радиооркестъра с концертмайстор Мариана Димитрова по случай 50-годишнината на оркестъра.
Престоят ни съвпадна с най-напрегнатото време за пазаруване. На централния площад “Пуерта дел Сол” се разминават реки от хора, устремени към търговската “Мека” на Испания – веригата “Корте Инглес”. Там има абсолютно всичко, за което може да се помисли. Ала и другите магазини не остават по-назад, особено кварталните покрити пазари и хранителни вериги. Едно от нещата, с които си приличаме с испанците, е чувството ни, че пред празник светът ще се свърши и се купува храна в захлас: риба, месо, морски дарове, вино, шампанско и прочутия “турон” (десетки видове халва, която се купува за Коледа, и след празниците изчезва от рафтовете като с магическа пръчка). По официална статистика всеки испанец изяжда на Коледа по 1, 7 кг морски дарове (различни по големина и вид скариди, раци, миди и какво ли не...) Не говорим за другите предястия, за печените агнета, прасенца и пуйки, за плодовете, салатите и десертите.
Прекарахме Бъдни вечер семейно, у дома по български, със зелевите сърми в центъра на масата с 9 постни ястия наоколо.
За Коледния обяд бяхме поканени у семейство Риера на роднинско тържество. Домакините с децата си и първият им внук, братята със снахите, племенниците, приятелите на племенниците, колега и приятел на бащата от Чили, българите от София и всичко това начело с 87-годишната баба на семейството – общо двайсет и двама души. Обядът продължи от 14.30 до 21.00 часа. Купища подаръци за всички и най-вече за малкия Ерик. Никой не си тръгна с празни ръце. Ние също получихме подаръка си – каталогът от тракийското съкровище, като подобаващо се “изненадахме”. Макар малко да се престорихме, бяхме много щастливи. Менюто – типично испанско и изключително вкусно: лангусти и раци, печено агнешко и ярешко, салата от зелена цикория, плодове и турони. Напитките са бира за начало, на масата се пие червено вино от Риоха, а накрая – концентрат по желание.
Късно вечерта се поздравихме с нашия приятел Рафаил, който живее в Малага от 60-те години. Женен е за испанка и има три дъщери. Той се похвали, че у тях били 28 души. Други приятели - Кармен и Алваро, ни разказаха, че сватята им събирала у дома си по 300 души! Обичат да са заедно, да празнуват и да се веселят!
Мадрид е прочут с нощния си живот, който започва от четвъртък вечер и продължава до неделя. Под прозореца ни има дискотека, пред която вечер се събира опашка. Към 6-7 часа сутринта заведението започва да се изпразва и настава голяма шумотевица – викове, смехове, безкрайни раздели. Димитър се оплака, че точно когато се успокоил, че хората си тръгват, колите забучават и се чуват викове “аста луего” (довиждане), някой се сеща за нещо и разговорът продължава още един час. Казват си отново “аста луего” и пак приказки. И така до 8-9 часа сутринта. Следващия четвъртък Георги ни каза: “Хайде, лягайте, че утре пак ви чака “аста луего”.”

Законодателни вълнения
В края на годината основната политическа тема беше статутът на Каталония. Испанците са разделени по този въпрос. Повечето от познатите ни упрекват министър-председателя Хосе Родригес Сапатеро, че е допуснал да се събудят старите демони от миналото и отново се върви към разделение на нацията. Във времето на обединена Европа, автономните области ще искат още по-голяма автономия, дори независимост. Социалистическото правителството е обект на критика от страна на опозицията, която предлага референдум за статута на Каталония. Това е естествено, но има и много хора, разочаровани от политиката му.
Законът за забрана на тютюнопушенето влезе в сила от 1 януари 2006 г.
В заведенията разделиха помещенията за пушачи и непушачи, но има много малки барове и кафенета, които нямат физическа възможност да го направят. Някои от собствениците организираха квартални референдуми и в зависимост от резултата вътре се пуши или не. Общо взето хората се съобразяват с новия закон, а и климатът позволява по-голямата част от годината да се пуши навън.
В този град непрекъснато се строи – нови линии на метрото, обновяват се старите, реставрират се фасади. Тунели за автомобилното движение прорязват центъра. Площад “Куатро каминос” е неузнаваем. Разрушен е огромният надлез над него и движението е преведено под земята. Една от метростанциите в центъра на града - “Нуевос министериос”, е превърната в разпределителна гара за крайградските влакове, автобусния транспорт и има пряка връзка с летището. Още там пътниците могат да чекират багажа си и с метрото да стигнат до “Барахас”. Жилищното строителство е във възход, макар цените да са “солени” – около 3000 евро за квадратен метър. Май испанските банки не се страхуват от прекаленото кредитиране...
Времето мина неусетно и настана часът на раздялата с този прекрасен град. С чисто сърце можем да кажем на тези, които вече са били там, да не се колебаят отново да го посетят, когато имат възможност. За Мадрид изразът “Вече съм го виждал” не важи, защото винаги има положителни неща, с които да ни изненада.
За това как пристигнахме на летището в София при минусови температури и как ни нападнаха шофьорите на таксита с предложение да ни закарат у дома за 20-30 лева няма да говорим... Оставаме с прекрасните спомени за едно незабравимо пътуване.