Ако имате 345 долара за самолетен билет на "Балкан" - отиване и връщане, 35 долара на вечер за приличен пансион плюс 10 долара на ден за весело прекарване, грабвайте самолета и право в Мадрид. Там е красиво, топло и лъчезарно. Дори войната е далече - Хавиер Солана може да е испанец, но си седи в Брюксел.
Е, разбира се, първо трябва да прескочите Шенген - да си уредите покана от испанец, да попълните формулярите на испанското консулство у нас, да повисите 2-3 пъти на опашка пред посолството и да платите 32 долара за виза. Щом стъпите на испанска земя обаче, изнервящата прелюдия бързо се забравя.
Мадрид е ведър, чист и просторен, хората - любезни, жизнерадостни и гостоприемни. Никой не ви блъска по улиците, а ако спрете някого да ви упъти, той ще направи всичко възможно да ви обясни как да стигнете там, за където сте тръгнали, дори и да не знае къде е. Таксиметровите шофьори с наслада се правят на гидове и се впускат в живописни описания на забележителностите по маршрута. Няма да ви измамят в сметката, нито излишно ще удължат пътуването. Най-много да попаднете

В ХАРАКТЕРНИТЕ ЗА МАДРИД ЗАДРЪСТВАНИЯ

Ако вече сте разгледали града и желаете просто бързо да се придвижите, ползвайте метрото. То има 11 линии, кръстосващи града във всички посоки, пести време и е много чисто. Всъщност чистотата впечатлява навсякъде - ресторантите и кафенетата направо блестят, дори спирките и обществените тоалетни се мият със специални препарати.
По-старите испанци твърдят, че това е придобивка от влизането в Европейския съюз. Преди чистотата съвсем не била на такова ниво. Дори се смятало за нещо като реклама по пода на заведенията да се въргалят боклуци - един вид, толкова много клиенти имат, та не смогват да почистят.
Вредните навици били избити по време на управлението на Фелипе Гонсалес с масирана правителствена кампания, чиято есенция бил въпросът: "А какво ще кажат германците?". Тъй като ключово перо в испанската икономика е туризмът, разцъфтял особено след влизането в ЕС и отприщването на мощния екскурзиантски поток от Германия, този подход дал бърз ефект. Собствениците на заведения светкавично схванали, че германците обичат да им е

ЕКЗОТИЧНО, НО И ЧИСТИЧКО

И "рекламата" с боклуците се сменила с бърсане и лъскане.
Сега вече Мадрид наистина впечатлява със спретнатия вид и специфичното съчетание на историческия си център с новите квартали. По-старите сгради са с типично испански балкончета с филигранни парапети, на които сякаш всеки момент ще се мерне мантилята на някоя знойна героиня от платната на Гойя. По-новите къщи са издържани в характерен средиземноморски стил. Общото е, че всичко е потънало в зеленина - на всички тераси, големи или по-малки, задължително има саксии с всевъзможни растения и цветя.
Разхождайки се по "Кастеяна" - една от централните артерии на Мадрид, човек минава край площада с паметника на Колумб, край приказната сграда на Централната поща с вид на дворец до фонтана "Сибелес" и край струпаните в отсечката до фонтана "Нептун" музеи и галерии.
За любителите на изобразителните изкуства Мадрид е привлекателен с музея "Прадо" с неговата великолепна колекция от картини на Веласкес, Гойя, Ел Греко, със сбирката на барон Тисен от платна от средновековната живопис до сюрреализма на Дали, с галерията за съвременно изкуство "Кралица София", където се съхранява "Герника" на Пикасо.
Улиците "Алкала" и "Гран Виа" са за любителите на луксозни магазини и заведения. Първата води до "Пуерта дел Сол", главния площад на Мадрид. Той е известен с начертания на паважа полукръг на "нулевия километър" - точката, от която се измерва разстоянието до всеки друг обект на територията на Испания. По втората стигате до пл. "Испания" с прочутия паметник на Сервантес и замръзналите пред него фигури на Дон Кихот и Санчо Панса. Няма турист, който да устои на изкушението да се щракне за спомен

МЕЖДУ КОПИТАТА НА РОСИНАНТ И МАГАРЕТО.

Струва си да се влезе и в кралския дворец "Ориенте" в дните, когато е отворен за посетители. Крал Хуан Карлос не живее там, а в резиденцията "Сарсуела". В тържествените зали на "Ориенте" обаче извършва официалните церемонии, среща се с чужди делегации, дава приеми. Разхождайки се сред позлатените мебели, кадифените завеси и порцелановите сервизи, всеки турист може поне за малко да се почувства в друг свят.
Все пак светът извън кралската резиденция е за предпочитане. Парковете са пълни с влюбени двойки, които волно се търкалят по тревата. Историческият пл. "Паласа майор" е "окупиран" от художници, музиканти и младежи, унесени в песни, приказки и смях, които са насядали направо по паветата. Многобройните "капанчета" сред дръвчетата и градинките гъмжат от елегантни дами и господа на средна възраст, които не отстъпват по жизненост на младите. Малките уютни ресторантчета примамват с достъпни цени и сочни ухания - испанецът не признава гозба без чесън. Нито пък сяда на маса без вино. Обича обилно да обядва и после да се отдаде на традиционната сиеста (следобедна дрямка). Дори магазините затварят между 14 и 17 часа. После трудовият ритъм продължава до към 20 ч. А след това идва най-желаното време - на фиестите и нощния живот.
Туристите, разбира се, си падат най-много по заведенията с изпълнения на фламенко. Въпреки че за познавачите в този род програми има повече кич, отколкото автентичен национален дух. Самите испанци предпочитат да се веселят в дискотеки и нощни клубове със съвременна испанска музика. Мадрид е може би единственият град в Европа, в който

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЗАДРЪСТВАНИЯ СА ПРЕЗ НОЩТА

- към 3-4 часа, когато заведенията започват да затварят и посетителите им се прибират по домовете си. Тогава на кръстовищата се изсипват цели подразделения регулировчици, за да улеснят придвижването на потока от коли.
За да почувстваш духа на Испания обаче освен жизнения Мадрид, трябва да видиш и старата столица на испанските крале - Толедо. Тя е само на един час път от Мадрид.
Градчето всъщност е съвсем малко - 1,5 км дълго и 1 км широко. Заема висок хълм, ограден от три страни от р. Тахо. Крепостта "Алкасар" и Катедралата са двете доминиращи сгради, които придават готически вид на целия градски профил. В Катедралата може да се види уникалната статуя на Богородица от XIV век. Тя е единствената по рода си, на която Дева Мария е усмихната. Манастирът "Сан Хуан де лос Рейес" впечатлява с уникални каменни барелефи дори по арките на патиото (вътрешно дворче).
Най-характерното за Толедо е уникалното смесване на култури и религии. Тук векове наред мирно са съжителствали християни, юдеи и мюсюлмани. Символ на преплитането на традициите им е синагогата "Санта Мария ла Бланка". Построена през XII век в характерен мавритански стил, тя по-късно е превърната в християнски храм.
Наричат Толедо "града на Ел Греко", защото знаменитият живописец е живял и творил именно тук. Гордост на града е съхраняваната в църквата "Сан Томе" картина "Погребението на граф де Оргас". На нея са уникалните портрети на благородници от 1586-1588 г. (когато е рисувана картината), сред които Ел Греко изобразил себе си и сина си.
Толедо се гордее и със занаятите си - особено с изработването на бижута, ками, ножове и саби. В специални работилници любознателният турист може лично да наблюдава как майсторите инкрустират златни нишки в черна повърхност - типичната шарка на местните украшения.
Но най-големият чар на Толедо все пак е самият Толедо. Тесните стръмни улички, дантелата на решетките по балкончетата, излъсканите от вековете калдъръми. И усещането, че зад капаците на някое прашно прозорче стяга доспехите си поредният Дон Кихот, който живее в сърцето на всеки испанец...