Испанската дума фиеста отдавна се е настанила във всички езици, без да има нужда от никакъв превод. Защото формалният й еквивалент "празник" е значително по-беден и по-блед от онзи експлозив от фантазия, предизвикателство и блясък, с които испаноезичният свят зарежда своите фиести. Те отдавна леят буйни краски и ритми и далеч извън пределите на родината майка Испания, но все пак именно там, по нейните земи, си остават най-гъделичкащи за жадния за тръпки турист.
Само официално регистрираните фиести, повечето от тях в чест на някой светец, в Испания са над 3000. А неофициалните - онези, които честват приумица на някой чудак от миналия век или просто дават шанс за ругатни срещу властите, са към 50 000. Не само всяко село, но дори и всеки градски квартал си има своя собствена фиеста, а в повечето случаи тя не е и само една.
Разбира се, най-популярно по света е

НАДБЯГВАНЕТО С БИКОВЕ В ПАМПЛОНА

в чест на свети Фермин, увековечено завинаги от големия му почитател Ърнест Хемингуей в неговия роман "Фиеста" ("И слънцето изгрява"). Десетки хиляди туристи се стичат всяка година за започващото на 7 юли предизвикателство към съдбата, което продължава 9 дни.
Традицията датира от 1591 г. Тогава целта била чисто практическа - да се преведат биковете от обора им до арената за корида. Няколко мераклии за повече адреналин обаче решили да потичат малко пред рогата им. И така тръгнало. От 400 години та до днес.
Само дето сега всичко е туристическа атракция. И тичането пред ужасените от шума и бъркотията наоколо животни е само повод за по-нататъшни подвизи на пъстроезичните пришълци из местните кръчми.
Друго любимо занимание на търсещите испанска екзотика туристи е

БОЯТ С ДОМАТИ В ГРАДЧЕТО БУНЬОЛ

във Валенсия по време на т. нар. "Томатина". Според едно от местните предания през 1946 г. някой си Франсиско Гарсес заедно с компания свои приятели решили на майтап да замерват с домати участниците в някакво тогавашно състезание с балони. Един от балоните дори бил свален от доматения обстрел.
Друга легенда сочи като родоначалници на "Томатина" два местни враждуващи рода, които изяснявали отношенията си, като се целели един в друг със сочния зеленчук. Според трети мит пък традицията тръгнала от обсипан с домати от публиката некадърен оркестър.
Впрочем произходът на голямото доматено меле в Буньол не вълнува особено участниците в него. Те също са предимно туристи, които всяка година на 25 август прииждат откъде ли не, за да мачкат напластени от детството забрани срещу цапането, да се замерват на воля с размазващи се червени топки и да се въргалят из плувналите в салца улици на градчето.
Доста по-чистоплътен, макар и по-малко известен, е

ПРАЗНИКЪТ НА ВОДАТА В ЧЕСТ НА СВ. РОКЕ

във Вилагарсия де Ароуса. Самият светия няма особена връзка с местната традиция всички на 16 август да се поливат един друг. Св. Роке бил френски пилигрим, живял от 1295 до 1327 г. и прочул се с борбата си срещу чумата. 16 август бил определен за "негов" ден в църковния календар. Една религиозна процесия в негова прослава преди 15 години била прекалено безмилостно напечена от слънцето във Вилагарсия де Ароуса. И участниците се примолили на зяпачите по балконите да ги поръсят с малко вода за разхлаждане.
Оттогава всяка година жителите на градчето с удоволствие се мокрят един друг - с водни пистолетчета, с легени, с кофи, с маркучи, с цели цистерни. Най-ентусиазираните излизат на близката магистрала, за да поливат всеки показал се през прозореца на колата си случаен пътник.
Пак на св. Роке дължи славата

КНИЖНИЯТ ГЛОБУС ОТ БЕТАНСОС, ЛА КОРУНЯ

Той също се издига на всеки 16 август от 1875 г. насам. Тогава в чест на светията, който се смята за покровител на града, местният книжар и мечтател Клаудино Пита конструирал глобус от фина хартия и го издигнал високо в нощното небе, за да отнесе чак до господ мъките и надеждите на обикновените хора.
До ден-днешен потомците на фамилията Пита пазят ревниво правото си сами да пускат станалия вече неотменима атракция на празника глобус. Семейна тайна е лепилото, което сглобява унакланата конструкция с форма на яйце. Мълвата все пак издава част от съставките - картофено нишесте и брашно от ръж.
Преди пускането на глобуса по него задължително се изписват стотици бележки с най-шарено съдържание - от закачки с личния живот на кмета до жлъчни епиграми за "съпътстващите щети" на Хавиер Солана в Косово.
Често обаче гневът срещу властите избива в доста по-буйни нотки покрай благодатното за такива изблици струпване на хора в чест на поредната фиеста. Както се случи на 4 август т. г. по време на празниците в гр. Витория в Страната на баските. С тях започва един дълъг период на народни веселия, които по-късно продължават в Сан-Себастян и Билбао.
Тази година обаче стартът във Витория тръгна с освиркване на кмета Алфонсо Алонсо от управляващата в Мадрид дясна Народна партия. Церемонията бе провалена, защото от множеството срещу Алонсо

ПОЛЕТЯХА ЯЙЦА, ЯБЪЛКИ, КАРТОФИ

и неидентифицирани твърди предмети, един от които дори рани невинен техник от антуража на фиестата.
За туристите това също е своеобразна екзотика. Защото тъкмо те са главните "консуматори" на испанската пристрастеност към най-щури веселби. Затова и лятото е сезонът, най-гъсто населен с фиести. Не случайно и емблематичната испанска атракция - коридите, се вихрят тъкмо в месеците между март и октомври - най-любимите за туристическата индустрия.
Точно тогава испанският темперамент лудува най-буйно - от нестинарството в Сория до танца сардана с човешките пирамиди в Каталуня, от панаира в Севиля до парада на макетите с приказни, религиозни и исторически персонажи във Валенсия.
Разбира се, най-пищни и най-показни са фиестите в столицата Мадрид. От 15 май започват празненствата в чест на св. Исидро - покровител на града. Танци до зори, фойерверки, книжни панаири, представления, шествия...
Още по-помпозни са тържествата на 15 август, когато се чества Успение Богородично. Мадрид смята за своя покровителка и Дева Мария и затова отбелязва деня с бляскави църковни служби в присъствието на държавни големци и светски звезди, с атрактивни шествия по централната мадридска артерия "Гран Виа", с детски песни и танци.
Цялата тази организираност обаче все пак бледнее пред

ФИЕСТАТА НА ВЕЩИЦИТЕ В СУГАРАМУРДИ

в Страната на баските, досами френската граница. В чест на лятното равноденствие от 1983 г. насам на всеки 21 юни там се събират привърженици на средновековните сатанински ритуали и къде на сериозно, къде повече на майтап се отдават на пресъздаването им. В ефектни костюми, с факли, с гръмки заклинания те са наистина незабравима за туристите атракция.
Никой обаче не може да се мери по оригиналност с жителите на планинското селце Берчулес в Гранада, които от 4 години празнуват

НОВОГОДИШНАТА НОЩ НА 7 АВГУСТ

Те дълго страдали от суровия местен климат през зимата - дъждове, снегове, виелици. Често заради природните стихии селцето оставало без ток. Веднъж това се случило навръх новогодишната нощ. И докато в цяла Испания хората ритуално си похапвали 12 гроздови зърна заедно с 12-те удара на часовниците, отмерващи последния час на старата година, в Берчулес тъгували на тъмно, без да могат да напипат гроздето на празничната трапеза.
След този тъжен случай на местния журналист Рафаел Вилчес хрумнала блестящата идея празникът просто да се пренесе в най-безпроблемния откъм природни изненади месец - август. И оттогава Берчулес весело се сбогува със старата година насред разгара й. С всичките му ритуали и оркестри. Ей така, лудешки, по испански.