Действащи лица:
Президент с богоналожена мисия да налага демокрацията в чужбина.
Диктатор, който години наред избива народа си, крепи се с репресии, с помощта на чуждите монополи и с оръжие, внасяно от големите държави.
Група противници на диктатора - разбойници, жадни мераклии за власт и борци за социална справедливост.
Народ, за който в чужбина се вярва, че е всмукал идеята за демокрация с майчиното си мляко и с готовност ще посрещне всеки, който иска да я наложи.
Време на действието:
Преди деветдесет години
Място на действието:
Мексико
Декори:
Нефт, нефт и медна руда
------------------------
Пролог и първо действие
"Бедно Мексико, толкова далече от Бога и толкова близо до Съединените щати". Порфирио Диас
Какво ли не вижда Мексико през ХIХ в.! Война за независимост - 14 години. Оперетен император - Аугустино Итурбиде. Война със Съединените щати (1846-1848 г.) - загуба на 2.3 млн. кв. км територия (сега е 1.9 млн.). Диктатура на генерал Санта Ана (двайсетина години), който продава на Щатите още 120 хил. кв. км. Шест години въоръжена съпротива срещу интервенцията на английски, испански и френски войски, които опитват да създадат империя с император австрийския ерцхерцог Максимилиан I. Неблагодарни мексиканци не оценяват усилията му да издигне имиджа на страната и да въведе в нея демокрация от европейски тип и го разстрелват. Тема, родила поне двайсетина сълзливи романа.

Второ действие:
Диктатура на генерал Порфирио Диас. Умен, харизматичен, безскрупулен и жесток - задържа се на власт три десетилетия и половина (1876-1911 г.). Любител на операта и на младите певици. Конституция и граждански права - няма. Армия - многобройна, но небоеспособна. Става за вътрешна употреба. Потушава всеки опит за социален или национален протест. Разстрелва работници, осмелили се да искат по-високи надници, пеони, осмелили се да искат земя, либерали, осмелили се да искат конституция. Избива индианците маи на полуостров Юкатан, дали една от първите цивилизации на Латинска Америка.

Интермедия:
Революция срещу диктатора (1911 г.). Участват политически сили, които само най-развинтената фантазия може да обедини. Селски водачи като Емилиано Сапата, оглавил бунта на пеоните в Южно Мексико. Разбойници, пардон, борци за социална справедливост, весело колещи и бесещи приятели и врагове, като Франсиско Виля, галено наричан Панчо. И двамата с разкошни мустаци. Къде латиноамерикански мачо без мустаци? Емигранти, като героя на Джек Лондон от разказа "Мексиканецът", който се боксира с много по-силен противник, за да спечели пари за пушки за революцията. Политици като Франсиско Мадеро от едно от най-богатите семейства (притежава към 8 млн. дка земя, отделно фабрики и мини), изсмукващи потта на селяните, за които на теория се борят Сапата и Виля. Жадни за власт генерали, като вечно стисналия бутилка бренди чистокръвен индианец Викториано Уерта, на които лаврите на Диас не им дават да спят спокойно. Притиснат отвсякъде, диктаторът се отправя към любимо място за изгнание на политиците - Париж. Мадеро влиза в столицата, яхнал бял кон. За две години. После Уерта го смъква от власт и тихомълком го убива. За радост на Виля и подобните му следва хаос. Отвсякъде към столицата тръгват съперничещи си армии. Поне половината от тях веят знамена с вълшебната дума "конституция".

Трето действие:
Намесва се Уудро Уилсън. Двадесет и осми американски президент, дълбоко религиозен, вярващ, че нему е връчена свише задачата да направи реформи в Щатите и да защитава демокрацията по света. И тъй като убийството на Мадеро съвпада с встъпването му в длъжност, той е убеден, че нему се пада да накаже "узурпатора" и да установи демокрация на юг от Рио Гранде. Многохилядна армия е разквартирувана току до границата.
Уерта нарича противника си от Вашингтон простичко "Пуританинът от Севера".
Уилсън, като бивш професор от Принстън, има по-богат речник. За него диктаторът е: "негодник, животно... лъжливо, лукаво, самохвално, но смело, макар и рядко трезво".
Уилсън нагазва смело в мексиканската каша. Съветват го хора, които знаят малко за Мексико, но доста за самия него. Докладите потвърждават убежденията на президента. Народът искал да смъкне Уерта (вярно). Народът бил жаден за демокрация (съмнително). Знанието пречи да се вземат бързи решения. Когато човек знае, вижда, че пътят, който си е набелязал, не е единствено възможният. Има и други варианти. Не по-лоши. Когато не знае, е лесно. Убеден е в правотата си. Та Уилсън иска да въздаде справедливост на "потиснатите 85 процента, които се борят да се освободят". Другите големи държави са скептични. "Моралът е хубаво нещо, казва кайзер Вилхелм II, но къде остават дивидентите?"
Намесват се нефтът и медната руда. В началото на ХХ в. от нефтените кладенци в Мексико излиза една четвърт от световния добив. А големите флоти минават на дизелово гориво. Коя е най-голямата? Британската, разбира се. Тя разчита на мексиканския нефт, та Лондон опитва да убеди Уилсън да е разумен. Той не ще. Зад гърба му стоят американски нефтени магнати. Искат да изместят англичаните от доходоносните кладенци.

Завръзка
В мексиканските териториални води срещу пристанището Тампико през април 1914 г. акостира американският кораб "Делфин". В страната има военно положение. На моряците е забранено да слизат на брега. Но това е забрана за другите. Според американците. Седем моряка слизат от лодка на кея. Един офицер ги арестува. Шефът му, разбрал ужасен какво е станало, веднага ги освобождава. Съпровожда ги до кораба с искрените си извинения. Арестът трае четвърт час. Предостатъчно като повод.
Американският адмирал иска официално извинение, наказание на "виновния" и салют от 21 оръдия. Уерта отказва. Общественото мнение го подкрепя. Искането е плесница за националното самочувствие. Пред кабинета си Уилсън обявява, че ще нареди морска блокада и окупация на пристанището Веракрус. Пред журналистите обявява, че в никакъв случай американците няма да се сражават с народа на Мексико.
Германски кораб, натоварен с оръжие за Уерта, се отправя към Веракрус. Заповедта до адмирала е: "Заемете митницата." Възниква неочаквана пречка. Глупавите мексиканци не знаят, че моряците с натъкнати щикове на пушките са дошли да укрепят демокрацията. От прозорците на сградите стрелят по десанта. Кадетите от местното военно училище оказват ожесточена съпротива. Урокът по демокрация струва на американците двайсетина, а на мексиканците повече от 100 жертви. На погребението на янките Уилсън заявява: "Ние отидохме в Мексико в служба на човечеството."
Цялото упражнение отива нахалост. Германският кораб стоварва товара си стотина километра по-надолу.
Президентът опитва да убеди латиноамериканските страни да го подкрепят в кръстоносния поход срещу диктатурата. Те се колебаят. И техните режими не са цвете за мирисане. Накрая Аржентина, Бразилия и Чили предлагат да посредничат. Уерта напуска. Той се оттегля в Барселона. Мястото му заема генерал Каранса.
Хаосът става още по-голям - мадеристи, уертисти, карансисти се гонят настървено един друг. Американците в Мексико вопият за интервенция в защита на интересите и живота на американските граждани. Още по-висок е гласът, надаван от нефтени и медни магнати. През 1912 г. грингос контролират четири пети от мините и металургичните предприятия, две трети от производството на нефт и каучук. Пригласят им емигранти, които

разчитат на Вашингтон, за да вземат властта

Самият Уилсън се разочарова от демократизма на Каранса. Но с кого да го смени? Никой не знае. Дотам, че по едно време президентът се обръща към Виля. Основанията - за разлика от другите не пиел и не пушел. Само че той не обича американци. През януари 1916 г. хваща 17 американски минни инженери за заложници и скоро ги разстрелва. През март силите му нападат градче в Тексас и убиват двайсетина души. Кланетата (сега бихме ги нарекли терористични актове) засилват настроенията за интервенция. Уилсън дава заповед. Генерал Пършинг начело на армия от десет хиляди души влиза в Мексико. Месеци наред преследва Виля. Десет пъти го обявява кога за пленен, кога за убит, но той все възкръсва. Окупаторите стават желана плячка за патриоти и мародери в цяло Мексико. След година Уилсън се отказва. Зоват го бойните полета на Фландрия и Първата световна война. Армията се евакуира.

Епилог
За край на мексиканската революция се приема 1917 г. Бе приета конституция. Но две десетилетия още трябва да минат, за да стихнат вълненията. Американците не спират икономическия натиск. Демокрацията още дълго си остава мечта. Сапата е убит от Каранса. Виля е застрелян в имението си. Привържениците на Уилсън го подкрепят през 1916 г. за втори мандат. Размахват лозунга: "Той ни предпази от войната." Кандидатът печели и година по-късно изпраща кораби през океана. Но това е друга история.
Опитът за налагане на американското разбиране за демокрация в Мексико съвсем не бе единствен през тези години. През 1911 г. морски пехотинци стъпиха в Никарагуа (тръгнаха си през 1933 г.). През 1915 г. заеха Доминиканската република (останаха до 1924 г.) През 1916 г. окупираха Хаити. Навсякъде заложените семена дадоха богата реколта от антиамерикански чувства.