Площадното запролетяване напоследък все се свързва с арабския свят, но то много отдавна е неразривна част от политическата култура на друг един темпераментен регион – Латинска Америка. Протестите по площадите там открай време са средство за граждански натиск. Така е и в Мексико, където набира мощ едно ново масово движение, приковало вниманието тази седмица. 85 000 мексиканци участваха в тридневен, мълчалив, 80-километров поход под надслов „За мир – със справедливост и достойнство”. Походът започна в курортния град Куернавака, разположен южно от мексиканската столица, и завърши на централтния столичен площад „Сокало”. Участниците, предвождани от известния поет и журналист Хавиер Сисилия, настояха пред властите да се сключи национално споразумение срещу насилието, което залива страната вече над пет години – откак президентът Фелипе Калдерон обяви война на наркомафията. В спиралата на това насилие са загинали над 40 000 души, повечето от тях млади, невинни хора.
Такъв е и случаят със сина на водача а вълната от сегашните протести Хавиер Сисилия – 24-годишния Хуан Франсиско Сисилия. Момчето е било отвлечено от неизвестни в Куернавака – и именно затова от този град сега започна походът за мир. В края на март т.г. трупът на младежа, заедно с труповете на още шест души, е намерен в автомобил в друг курортен град пак близо до Мексико сити – в Темиско. Всички жертви имат следи от изтезания.
Тази лична трагедия тласка бащата да мобилизира други роднини на загинали, както и граждани, възмутени от вакханалията на насилието в страната, да започнат кампания от протестни действия и да изискат от правителството радикална промяна в стратегията му срещу организираната престъпност. Сисилия и привържениците му са категорични, че решението на президента да изведе армията на улицата, за да стреля по всекиго, когото сметне за наркобандит, е дълбоко погрешно и само по себе си възпроизвежда насилие. В същото време корените на престъпните наркокартели остават незасегнати, защото те, както твърди Силия пред Би Би Си, са

дълбоко вплетени в корумпираните държавни структури

и в политическа класа. Разбира се, поетът признава, че това е процес, започнал много отдавна, преди много години, и вината за това не е само на настоящето правителство, а и на предходните. Ето защо Сисилия настоява: „Няма да приемем за законни повече нито едни избори, ако преди това политическите партии не изчистят редиците си от онези, които, прикрити зад законността, всъщност са съюзени с престъпниците и са вързали ръцете на държавата. Ако това не стане, гражданите ще трябва да се питаме: за кой картел всъщност да гласувам?” Силният изборен акцент в думите на поета е неизбежен – догодина в Мексико предстоят президентски избори.
В прочувствената си реч пред множеството на площад „Сокало” в края на сегашния поход Сисилия се зарече, че няма да напише повече нито едно стихотворение, докато насилието в Мексико не спре. Той прочете и основните точки, които се предлага да съдържа бъдещото общонационално споразумение между всички социални и политически сектори в страната. Предвижда се например до шест месеца да се отмени имунитетът на висшите държавни функционери и законодатели, който в момента възпрепятства разследването на случаи на корупция или на връзки с престъпния свят. Също така има идея до два месеца конгресите на отделните щати да одобрят конституционна реформа, която да включи в основния закон като задължителни подписаните от Мексико международни документи за защита на човешките права. Предлага се споразумението да бъде сключено през юни в град Хуарес – един от най-пострадалите от насилието с дадените там около 3000 жертви. „До гуша ни дойде! Дано най-после се стигне до осъзнаването, че нещата трябва да се променят, че

армията трябва да се върне в казармите,

откъдето никога не трябваше да излиза,” казва пред Би Би Си Сисилия.
От своя страна президентът Калдерон увери участниците в похода, че се отнася с разбиране към тревогите и исканията им и че наистина „има мексиканци, които се чувстват обезсърчени и ги е страх от онова, което става”. В същото време обаче държавният глава защити досегашната си стратегия в битката с наркобандите и подчерта: „Няма вариант за оттегляне от борбата. Напротив, трябва да удвоим усилията, защото ако спрем да се борим, те (престъпниците) ще отвличат, ще рекетират и ще убиват из цялата страна”. Калдерон освен това натякна на мексиканците, че трябва да се сърдят за насилието на бандитите, а не на правителството и силите за сигурност.
Бедата очевидно е там, че много граждани и особено онези, които са изпитали насилието върху себе си или семейството си, като Сисилия, не виждат особена разлика в ефекта от действията било на наркотрафикантите, било на правителствените части. Затова сред ключовите искания на протестиращите е и оттеглянето от поста на държавния секретар по обществената сигурност Хенаро Гарсия. Ако иска да свали напрежението, президентът Калдерон ще трябва наистина да пожертва Гарсия. Върху бруталнител или безотговорни действия на подчинените му тежи смъртта на много невинни максиканци. Сисилия го вини и за гибелта на своя син.
Движението, оглавено от поета, срещна широка подкрепа в Мексико – особено сред интелектуалците и в студентските среди. Още в началото на април то организира първия си поход за мир. Сега, при втория, към участниците му се присъедини и Сапатисткият фронта за национално освобождение (ЕСЛН), който обединява индианците от южния щат Чиапас и се предвожда от легендарния маскиран субкоманданте Маркос. Активистката на ЕСЛН Клаудия Торес подчертава пред Би Би Си, че протестите „не са насочени към подкрепа за престъпниците, а към поставяне под съмнение на военната сила като метод за преследването им”. Торес обръща внимание също, че самите устои на обществената система подхранват тази престъпност, защото се генерират големи печалби от търговията с оръжия, спецекипировки или услуги за сигурност и охрана – атрикулите, които вървят като топъл хляб при обстановка на остър вътрешен конфликт като сегашния в Мексико.
Би Би Си припомня, че това е вече третата силна „мексиканска вълна” на недоволство от насилието в страната. Предишните две са се надигали през 2004 г. и 2008 г. Разказан е и случаят на друг

„татко кураж”

– предприемача Алехандро Марти, който през 2008 г. протестира остро заради отвличането и убийството на своя 14-годишен син. В същия регистър е и драмата на Мария Елена Морера, загубила съпруга си преди 10 години. Тя е активна участничка в движението на Сисилия. Признава, че походите сами по себе си не могат да решат нищо, но те обединяват хората, които желаят промяна, и дават гласност на болките на мексиканското общество. Наред с проблема на насилието вече се повдигат и въпроси около състоянието на здравеопазването и образованието в страната, социалните гаранции и т.н. Едно истинско гражданско движение „отдолу” дава ясен знак, че иска дълбока промяна на цялостното статукво.

-------------------------
Масови гробове

Един от най-големите кошмари на съпровождащото правителствената война с наркобандите в Мексико насилие са масовите гробове с жертви, които се откриват ту в един, ту в друг мексикански щат. За последния открит засега такъв гроб Би Би Си съобщи на 11 май. В северния щат Дуранго бяха намерени заровени телата на 180 души. Някои от тях са били убити преди броени дни, а за други бе установено, че са в земята от месеци. Същият брой трупове – 180 – малко по-рано бе разкопан в град Сан Фернандо, щат Тамаулипас. От масови гробове в последните месеци са настръхвали също щатите Гереро, Мичоакан, Синалоа, Нуево Леон, Чинуауа. Не винаги разследването може да припише жертвите на наркомафията. Това дава основание на онези, които винят правителството в създаване на атмосфера за безконтролно насилие и разчистване на сметки от всякакъв род. Често е трудно да се установи самоличността на труповете в масовите гробове. Според мексиканската Комисия за защита на човешките права 8898 открити в различни места тела се водят неидентифицирани.