Кошмарната драма с 43-ата студенти, „изчезнали” в Игуала, щата Гереро, подпали Мексико. Гневът от разкритията на главния прокурор на страната Хесус Мурийо Карам, че млажедите са били мъчително ликвидирани, а после изгорени от военизираната групировка Guerreros Unidos („Обединени бойци”), взриви уличното възмущение. Броени часове след изявленията на Мурийо, базирани върху самопризнанията на участвали в масовото убийство бандити, спонтанна демонстрация на централния площад „Сокало” в мексиканската столица преля в замерване с коктейли „Молотов” на Националния дворец – представителна колониална сграда, използвана за официалните церемонии на президента. Резбованата дървена порта пламна. Огънят бе потушен бързо, а полицията още по-бързо арестува 18 души. После се оказа, че малцина от задържаните са били замесени в мятането на горящи бутилки по двореца. Което още повече нажежи гражданското недоволство, изригнало именно срещу безочливото погазване на законите от властта.
Пожарът вече дими из цялата страна. Ден след сблъсъците на „Сокало” демонстранти окупираха и блокираха полетите на международното летище в световноизвестния курорт Акапулко, разположен в същия невралгичен щат Гереро, където се е разиграл ужасът със студентите. След още ден протестиращи подпалиха офиса на управляващата Институционно-революционна партия в Чилпансинго, столицата на Гереро, а после и щатския парламент пак там. Блокирани бяха няколко магистрали в щата.
Подобни акции започнаха и в съседния щат Мичоакан, в чийто главен град Морелиа бяха атакувани сградите на основните партии в страната, а местното летище бе окупирано за кратко. Протести се ширят и в щата Веракрус.
Лавата на гнева става все по-неудържима, а изригванията вече са и лично срещу президента на страната Енрике Пеня Нието, обвиняван, че не е направил нищо през двете си години управление, за да озапти ширещото се насилие, да укрепи законовия ред и да сложи край на всевластието на взаимно просмукали се местни държавни наместници, феодали и въоръжени криминални формирования.
Точно в този парещ момент Пеня Нието дори не е в Мексико. Той първо замина за Пекин, за участие във форума на АПЕК (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество), а после и за Бризбейн, Австралия, за срещата на Г-20. Може някой съветник да му е пошушнал, че така ще си спести неприятните емоции у дома, ще остави уличните демонстрации да изпуснат парата, а като се върне, ще може да излезе на вече поизстиналата обществена сцена като справедлив водач, въздаващ възмездие на виновните за трагедията със студентите.
Ескалацията обаче изпреварва този сценарий. И обвиненията към Пеня Нието обрастват с твърдения за негови лични злоупотреби, а цялата политическа система в Мексико е нарочена за прогнила и подлежаща на събаряне. Президентът ще се върне в една страна, способна на всичко и изгубила желание да вярва комуто и да било.
Ситуацията стресна дори Държавния департамент на САЩ, откъдето бе отправен призив към мексиканското общество да се успокои и да изчака разултатите от протичащото официално разследване, което да накаже извършителите на „варварското престъпление”.
„Тема” разказа подробно в миналия си брой как на 26 септември т.г. в Игуала „изчезват” 43-а студенти от колежа в градчето Айоцинапа. Те са част от почти двойно по-голяма студентска група, потеглила с автобуси и камиони къми Игуала, за да протестира срещу своеволията и обвързаността с криминалния свят на тамошния кмет Хосе Луис Абарка и най-вече на неговата властна съпруга Мария де лос Анхелес Пиниеда, чиито братя са ключови фигури във въоръжената групировка Guerreros Unidos, безчинстваща из целия щат Гереро. Още преди да стигнат до центъра на Игуала, където кметшата организира своя рекламна проява, с която стартира собствена политическа кариера, младежите са атакувани от въоръжени хора. Смята се, че това са били полицаи, обслужващи инетресите и на кметската двойка, и на Guerreros Unidos. Част от студентите успяват да избягат от обстрелваните автобуси и да се разпилеят из околността, но около половината са арестувани, брутално малтретирани и натоварени в камион, който е предаден на Guerreros Unidos.
Случилото се по-нататък е установено по показания, дадени от задържани бойци на криминалната групировка. Потвърдено е и от кадри, които те сами са заснели на мобилните си телефони. Страшните подробности са оповестени публично от главния прокурор на Мексико в споменатото му изявление от 7 ноември. Така той информира за хода на разследването, раздвижило се с огромно закъснение чак около месец след „изчезването” на младежите и чак след разрастването на протестното движение с искания да се изясни съдбата както на тези студенти, така и на общо около 50-те хиляди „изчезнали” през последните години мексиканци
Прокурорът Мурийо заяви, че бандитите откарали камиона с младежите на сметището на съседното селище Кокула. По пътя около 15 от студентите, нахвърлени в каросерията с лицето надолу, един върху друг, като дървени трупи, се задушават и издъхват. Оцелелите са свалени от камиона на сметището с вдигнати ръце и повечето са пребити с бухалки, докато бандитите ги карат да си „признаят”, че са наети от конкурентен наркокартел, за да убият кмета Абарка и жена му. Студентите отричат, но всички накрая са съборени на земята и застреляни. След което телата са подредени в адска пирамида, затрупани са с подръчни отпадъци от сметището – предимно найлони и стари автомобилни гуми, и са подпалени. „Пирамидата” гори в продължение на около 12 часа. Димът се извива високо, миризмата задушава близката Кокула – но в това селище и сега никой „не е видял”, „не е разбрал”, „не знае” нищо...
Накрая бандитите събират овъглените останки в 8 чувала и ги хвърлят в близката река. Течението ги отнася, но два от чувалите все пак попадат в ръцете на разследващите. В Мексико обаче няма лаборатории, които да установят ДНК на жертвите по такива останки. Проби са изпратени чак в Австрия и за резултатите ще трябва да се почака.
Семействата на Изчезналите” 43-а младежи категорично отказват да приемат за достоверни твърденията на прокурора, докато не получат неопроворжими ДНК заключения. Кошмарът на близките продължава вече втори месец, защото междувременно, при издирванията, в околностите на Игуала бяха разкрити няколко масови гробове на незнайни жертви. Анализите във всеки от тези случаи показаха, че няма ДНК съвпадения с 43-ата. Припомняйки това, известната испанска писателка Роса Монтеро в свое емоционално есе във в. „Ел Паис” попита защо за тези анонимни трупове, около 30 на брой, повече никой не говори – „сякаш е най-нормалното нещо, щом забиеш лопата в тази изстрадала мексиканска земя, отвсякъде да започнат да излизат парчета от човешки тела”. Монтеро припомня също, че от 50-те хиляди „изчезнали” в Мексико 9833 са влезли в този черен списък само за последните две години, откакто е на власт настоящият президент Пеня Нието.
Скандиранията „Убиец” и „Оставка” срещу него вече са повсеместни. Още преди да потегли за Китай и Австралия, Пеня Нието се опита да превари и обвинения в корупция. Той спешно отмени резултатите от търг за строителство на скоростна жп линия на стойност около 5 млрд. долара, спечелен от консорциум, който е свързан с фирмата, построила разкошната вила на президентската съпруга и звезда от теленовелите Анхелика Ривера. Операцията обаче се оказа неуспешна – всички вече са убедени, че е имало злоупотреба с власт, снимките на вбесяващата с лукса си вила са навсякъде из мексиканските сайтове и гневът на площадите клейми президентската двойка като още по-мащабен „близнак” на кмета и кметшата от Игуала. Отгоре на всичко във въпросния консорциум има китайско участие, а Пеня Нието се покри от протестите именно в Китай...
„Мексико в огън” е заглавието на книгата на легендарния американскки журналист Джон Рид за Мексиканската революция. Той я издава през 1917-а, малко преди за замине да отразява и руската раволюция, за която пък ще напише „Десет дни, които разтърсиха света”. Сегашният мексикански огън предизвиква дълбок трус в целия съвременен глобализиран свят, в който никоя подобна драма вече не може да е „чужда”.