Докато политиците се наумуват дали връщането на драхмата може да измъкне Гърция от кризата или напротив - излизането от еврозоната съвсем ще закопае и страната, и Европа, в гръцкото пристанище Волос са намерили собствено решение. Пуснали са в обращение на местния пазар алтернативни бонове, наречени ТЕМ, които заместват еврото при пазаруване. 1 ТЕМ е равен на 1 евро. Условието е онзи, който купува, да разполага с материално покритие, горе-долу равностойно на стоката, която иска да придобие. Затова Би Би Си, която съобщава за инициативата, я описва като форма на натурална размяна, улеснена с въвеждането на боновете ТЕМ. Схемата функционира така: ако имате определена продукция, предназначена за реализиране, или предоставяте услуги, получавате кредит под формата на ТЕМ-ове. С тях можете да пазарувате други подобни продукции и услуги, които също са получили ТЕМ кредити. Тоест, става дума за нещо като мрежа, в която досега са се включили около 800 жители на Волос. За Би Би Си това е „нова версия на старата бартерна система от Древна Гърция".
„Благодарение на въвеждането на ТЕМ мога да взимам уроци по чужд език, като в замяна например преподавам компютърна грамотност. Идеята е много добра, защото така хората си дават сметка, че търговията може да върви успешно и да ни носи бонуси и без да използваме евро", обяснява Ставрос Нтентос, който има свой щанд на местния пазар.
Системата е организирана по интернет, където участниците в мрежата са вписани със собствени сметки и където се отчита всяка виртуална транзакция. „Хората получават така надежда. Откриват, че имат какво да предложат и съответно какво да получат", казва създателят на ТЕМ Янис Григориу. Дали ТЕМ може да стане доминираща разменна единица за целия Волос? „Е, ще видим!" - смее се Янис.
От своя страна кметът на Волос Панос Скотиниотис оказва пълна подкрепа на инициативата: „Поддържаме я, защото това е много добър начин за излизане от дълбоката икономическа и социална криза." Градоначалникът е убеден, че ТЕМ с нищо не застрашава еврото и че двете валути ще могат да поддържат мирно съвместно съществуване. „ТЕМ допълва еврото, не го замества. Гърция е член на еврозоната и ние искаме да останем в нея", подчертава Скотиниотис.
Мрежата на ТЕМ става все по-популярна и сред цели фирми във Волос, които колективно влизат в нея. Би Би Си разказва например за цветарска кооперация, създадена от хора с увреждания, които пласират своите цветя, получавайки срещу тях други услуги. Например срещу желания букет клиентът може да окоси тревата в градината или да поправи оградата. Ако не беше ТЕМ, кооперацията би се затруднила доста в заплащането на този вид услуги. Ръководителката й Пери Манцафлери казва: „Израсла съм на село и там някога се живееше точно така, не прибягвахме до пари. Може би и това сега е една нова възможност да се започне отначало."
ТЕМ се използва и при създадените детски занимални. Координаторът им Харалампос Барбас обяснява: „Това е отлична антикризисна мярка. Животът продължава. Сега имаме възможност да погледнем на нещата по друг начин. Кризата не е краят на света. Можем да имаме успех и да продължим напред."
Всъщност въвеждането на алтернативна валута не е откритие на волосчани. Подобни опити са правени в различно време и в други части на света. Един от най-успешните функционира вече от две години в далечно Мексико - при индианците от етническата група тотонака, живеещи в община Еспинал в щат Веракрус. През 2010 г. те започват да въртят локалната търговия с тумини. Това също са бонове, чието покритие не е злато като при официалната държавна валута, а уменията и собствеността на притежателя им. В общинската пекарна в Еспинал например продукцията се пласира и срещу обичайното мексиканско песо, и срещу тумин. Така се търгуват и месо, и зеленчуци. Всеки, който е влязъл в мрежата „Тумин", може да се разплати и с ответна услуга - например със зъболекарски преглед или с поправка на счупена брава. И тук също смятат, че де факто се връщат към историческите корени на бартера, станал основа за възникването на парите. „Но при нас логиката е точно обратната от онази, която функционира при парите. Ние не целим натрупване, а полезна размяна и взаимопомощ между хората", обяснява пред Би Би Си Оскар Еспино от местния Изследователски междукултурен център за развитие.
Проектът „Тумин" възниква като програма към Интерконтиненталния университет на Веракрус (UVI), базираща се на местните традиции. Целта е да се подпомогнат 25-те хиляди жители на Еспинал, половината от които са от общността тотонака. Те са крайно бедни и не разполагат с постоянни доходи. При липсата на редовен приток на пари съседите просто си разменят продукти и услуги, за да оцелеят. Това впрочем е обичайна практика и в доста други бедни селски общини в Мексико. Приносът на експертите от UVI е бил главно в разработването на дизайна и в оформянето на боновете тумин, които да улеснят бартера.
Боновете са пуснати в обращение в годината, в която Мексико помпозно чества 200-годишнината на своята независимост. Тържествата и похарчените за тях държавни средства тогава предизвикват доста брожения сред бедните индиански общности, които се чувстват „втора ръка" хора, лишени от загрижеността на официалните власти към тежкото им икономическо и социално положение, изоставени сами на себе си. Въвеждането на тумин в Еспирал именно в онази обстановка е и форма на протест. Затова в дизайна на хартиените бонове създателите им вплитат образа на националния герой Емилиано Сапата - легендарния командир от Мексиканската революция, бранел бедните селяни, както и картини на бунтовния художник Диего Ривера. Официалното наименование на мрежата „Тумин" всъщност е „Обединени в защита на човешките права", а девизът е: „Да посеем справедливост и да пожънем мир". На всеки бон е изписано също „Алтернативен пазар и солидарна икономика". А „бащите" на инициативата агитират така: „Влизайки в „Тумин", преставате да бъдете клиенти и ставате другари."
В мрежата са включени 115 души от общината. Всеки от тях е гарантирал покритие със стоки или услуги на стойност 500 тумина и те са в постоянна циркулация. Официалните мексикански песос също може да се използват - примерно на обичайния пазар 1 кг месо е 70 песос, а в мрежата е 50 песос и 20 тумина.
Не всичко обаче е безоблачно за жителите на Еспинал. Националната банка на Мексико вече ги обвини, че саботират националната валута. И прокуратурата се зае да разследва случая. Разбира се, инициаторите на проекта „Тумин" са категорични, че не са извършили никакво престъпление, а само залагат на солидарността и взаимопомощта. Оскар Еспино уверява, че мексиканският НПК не предвижда санкции за въвеждане на бонове, улесняващи търговските операции между частни лица. Очевидно притеснението на властите е причинено повече от „подривния" пример - защото в Еспирал на практика показват как една бедна общност може да заживее по-добре, поемайки сама съдбата си в свои ръце. Докъде може да стигне един такъв експеримент, тепърва ще можем да наблюдаваме и в доста по-близкия до България гръцки Волос.