Комплиментите имат чудодейно въздействие – знае го всяка жена. А също и онези речовити южняци, създали легендата за Latin Lover. Защото прословутият „латински любовник” е просто сладкодумен омайник. Обсипва мишената си с поетични ласкателства, уверява я, че именно тя е най-достойната, за да й свали всички звезди от небето – и тя грейва, наистина заприличва на кралица и ощастливява ухажора с цялата си всеотдайност. Разбира се, скоро след това той поема към нови завоевания, въоръжен с все същия си арсенал от вълшебни думи и все така неустоим, защото и сам си вярва.
Подобни прийоми, оказва се, действат безотказно и в една такава уж далечна от романтиката сфера като световната икономика. Остаряло е вече схващането, че там съществени са не красивите приказки, а числата и точните данни. Ако беше така, щяха ли тогава прословутите рейтингови агенции само с комплиментите си към платежоспособността на една държава да стабилизират икономиката й, а друга да сриват до руини, единствено махайки някакво си А от кредитния й рейтинг?
Сръчното жонглиране с буквички и думички вече създава нови икономически митове, а авторите им се превръщат в световни икономически гурута. Емблематичен пример е британският икономист, финансист и доктор по философия Джим О’Нийл, изявявал се в различни етапи на кариерата си на ключови позиции в Bank of America, Swiss Bank Corporation и Goldman Sachs. Той е и тачен коментатор на ВВС по финансови и икономически въпроси. Световната си слава дължи на четири добре подредени букви и на гарнитурата им от комплименти към четири големи световни икономики. О’Нийл е онзи, който измисля звучния акроним BRIC (от brick – тухла на английски), за да обозначи по първите им букви Бразилия, Русия, Индия и Китай като най-бързоразвиващите се и фундаментални световни икономики. Прави го в свой доклад за Goldman Sachs през 2001 г. И оттогава насам звездният му чар расте неудържимо, стъпвайки главно върху това негово словесно попадение. По-късно „тухлата” преминава в множествено число и се превръща в BRICS – защото към четворката световни икономически гиганти е добавена и Южна Африка (South Africa).
Колкото и да е условна тази група от страни с всичките им посочвани от други икономически анализатори вътрешни противоречия и неравности в стандартите, с годините те наистина се оформят като алтернативен център на тежестта в световните дела и активно започват сами да търсят координация и сътрудничество помежду си, въодушевени от хвалебствията към темповете им на развитие. Всъщност, първоначалната цел на О’Нийл е била просто да насочи клиентите на Goldman Sachs къде най-изгодно могат да инвестират и съответно да печелят, подсеща испанският в. „Ел Паис”.
Славата на „кръстника” на BRICS не дава мира на други негови колеги и двама от тях успяват да сътворят и да лансират нов подобен акроним – CIVETS. Той идва от комбинацията на имената (както се изписват на английски) на други шест бързоразвиващи се държави – Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Труция и да, пак Южна Африка. Малко по-сложно е да се обясни какво значи “civet” или цивета на български. Това е животинче, наподобяващо едновременно котка и енот и разпространено в топлите тропически гори на Южна Азия. То се храни с кафеени зърна, от които стомахът му усвоява само външната ципа, а самите зърна се изхвърлят по естествен начин практически цели. От този отходен продукт пък се произвежда... най-скъпото кафе в света. Престоят в стомаха на циветата така въздейства на кафеените зърна, че те придобиват неповторим и много фин вкус.
Паралелът е, че независимо от историческите си перипетии бурно растящите икономики на Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Труция и Южна Африка са станали също токлова апетитни за чужди инвестиции, колкото са ценени и отделяните от циветите зърна. Оттам и абревиатурата CIVETS. Пръв я употребява през 2009 г. Робърт Уард, директор в Economist Intelligence Unit – независимо бизнес звено в The Econoist Group. А през 2010 г. терминът е утвърден и разпространен от Майкъл Джогигън, президент на англо-китайската HSBC. Джим О’Нийл обаче също е тук – просто и Уард, и Джогигън вкарват в тази група изброените шест страни, взимайки ги от съставения пак от О’Нийл списък „Следващите единайсет” – тоест, единайсетте държави извън BRICS, които също впечатляват с темповете си на развитие. Е, Южна Африка се повтаря – някои казват, че е заради незаменимото й S, тъй удобно за множественото число в акронимите...
Въпреки ефектната първоначална шумотевица, CIVETS не успяват да станат толкова популярни, колкото са BRICS. Дали заради сложните обяснения, изискваща слабо известната извън Южна Азия цивета, дали заради последствията от Арабската пролет, запокитили Египет далеч от предричания му икономически възход...
Неуморният Джим О’Нийл обаче вече е готов с ново предложение. Още през есента на 2013-та той лансира чрез любимата си трибуна ВВС свежарското четверобуквие MINT – или Мексико, Индонезия, Нигерия, Турция, които нарочи за поредните актуални икономически тигри. MINT на английски означава хем мента (растението), хем монетен двор. Внушението също е двояко – тези страни хем освежават с ментовия полъх на своите жизнени икономики целия световен бизнес, хем подмамват инвеститорите със звън от задаващи се парични приходи.
Очевидно е, че в екипа на О’Нийл няма българи. Иначе щяха да го светнат, че на български „мента” има и друг смисъл – на ментене...
Както телекрацията подмени демокрацията в политиката, така и словотворчеството в икономиката е на път да подмени обективния анализ със спекулативни геополитически прелъстявания. Аргументите на О’Нийл да лансира именно въпросните четири страни чрез новото си творение MINT звучат убедително само за онези, които искат да бъдат убедени. Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция са крайно различни и несъразмерни в показателите си. Единственото общо помежду им е традиционно силното англо-американско влияние във всяка от тези страни и подчертаният интерес на Вашингтон и Лондон към геостратегическите им позиции. Що се отнася до икономическия им ръст, ако в Индонезия и Турция той наистина е впечатляващ (съответно 6% и 10%), то в Мексико и Нигерия е по-скромен, отколкото при други техни съседи в собствените им региони. Ръстът в петролна, но разбунена от междуособици Нигерия например е 7%, докато в умиротворена Ангола, която също има и петрол, а и диаманти, е 11%. Мексико на свой ред отстъпва със своя ръст от 3,9% пред най-стабилната в Латинска Америка икономика на Чили, която расте с 5,6%. Освен това Чили е сред 30-те най-конкурентоспособни страни в света, докато Мексико е чак на 60-то място по този показател. Тоест – много по-логично би било О’Нийл да предпочете като представители на Африка и Латинска Америка Ангола и Чили, а не Нигерия и Мексико. Явно обаче не логиката на чисто икономическите показатели е водеща в преценките му. Както самият О’Нийл подчертава пред ВВС, той е бил подтикнат от външния министър на Мексико Хосе Антонио Меаде Курибреня да оцени значението на четворката страни „от гледна точка на перспективното им географско разположение с оглед на променящата се световна търговия”. И ето как го вижда: „Мексико например е досами САЩ, но също е и в Латинска Америка. Индонезия е в сърцето на Югоизточна Азия, но също има и дълбоки връзки с Китай. Известно е, че Турция е колкото в Изтока, толкова и в Запада. Нигерия е единствената от четирите, която още не отговаря на този критерий, но то е заради недостатъчното развитие на Африка. Това ще се промени с напредъка на вътрешноафриканската търговия”.
Няма съмнение, със сигурност ще се промени, след като Китай вече е инвестирал 10 милиарда долара в промишлеността, петролно-газовия сектор и железопътните компании на Нигерия. Китай все по-масирано присъства и в Латинска Америка, която сама по себе си пък е задвижила мащабни вътрешноинтеграционни процеси – например в рамките на CELAC (Икономическа общност на страните от Латинска Америка и Карибието), първата местна регионална организация без участието на САЩ, която на 28 и 29 януари се събира на поредна среща на върха в Хавана, Куба. На фона на тези динамични процеси съвсем специална тежест придобива ролята на Мексико, която винаги е била „прекалено близо до САЩ и прекалено далеч от бога” (по израза на един свой някогашен президент). Що се отнася до безбройните острови на Индонезия, геостратегически и геополитечски те са незаменими в онази зона между Тихия и Индийския океан, в която САЩ са решени да не допуснат нарастване на китайската военноморска мощ. Същевременно Индонезия, която има най-многоройното мюсюлманско население в света, а е и най-прозападната от посестримите си по вяра, е важен ключ за разбирателство между Запада и изповядващите исляма. Има и плюса да е свързана с детството на Барак Обама. За Турция няма какво и да говорим – до нас е и отдавна знаем за амбициозните й неоосмански стратегии, за самочувствието й на регулировчик на кръстопътя Изток-Запад и Север-Юг, за сблъсъка между ислямисти и секуларисти и за безпокойството на САЩ дали целият този колорит няма в един момент да застраши базата им в Инджирлик.
Всичко това насочва към извода, че ефектното дебютиране на MINT, продуцирано от Джим О’Нийл, си е чиста проба PR кампания. Ухажват се и се лансират четири бастиона за влияние, към които в резултат на шумотевицата се очаква да потекат свежи и дейни инвестиции. А предизвиканото от тях оживление няма как не подтикне към дръпване напред общества с толкова многобройно МЛАДО население – една от малкото общи, но много важни характеристики на страните от MINT. Осигуреното навреме съответно геополитическо влияние над тези младежки маси ще осигури в бъдеще и насочването им в желаемата от спонсорите посока. Точно като при съблазняването – докато се усетиш, че те ментят, и вече си в мрежата.