„Всичко беше постановка. Чрез мен полицията искаше да покаже на мексиканците, че никой не заслужава доверие, че всеки може да е бандит - дори една французойка, хубава, млада. И нея ще я открият, и нея ще я хванат. Ето затова ми лепнаха клеймото „французойката похитителка”.” Това е част от интервюто на родената през 1974 г. в Лил Флоранс Касе, което тя дава на 31 май м.г. на кореспондента на испанския в. „Ел Паис”, дошъл да разговаря с нея в женския затвор „Тепепан”, в южните постъпи към столицата на Мексико.
Крехката червенокоска Флоранс, арестувана през декември 2005-а в едно ранчо в Мексико заедно с тогаваштия й мексикански приятел, става най-прочутата европейска затворничка в Латинска Америка през седемте години, които излежава зад мексикански решетки с 60-годишна присъда за участие в отвличания. Със случая й се занимават двама френски президенти – Никола Саркози, който през целия си мандат не спира да настоява за освобождението й пред мексиканския си колега Фелипе Калдерон, и Франсоа Оланд, комуто се пада да обере лаврите от излизането й на свобода. След идването на власт в Мексико на новия президент Енрике Пеня Нието от клонящата към европейската социалдемокрация Институционно-революционна партия мексиканските съдебни власти станват много по-отзивчиви към твърденията на Касе и на Франция, че делото й е манипулирано. И в крайна сметка Върховният съд на Мексико постановява освобождаването й. На 24 януари т.г. тя напуска затвора и още същия ден каца в Париж. Два дни по-късно е приета заедно с родителите си в Елисейския дворец от Франсоа Оланд и приятелката му Валери Трирвайлер. Бившата затворничка благодари специално на Трирвайлер заради писмата на подкрепа, които тя не спирала да й изпраща зад решетките.
Така приключва един от най-сложните периоди във френско-мексиканските отношения, които според Би Би Си били стигнали заради случая с Флоранс до „най-лошото ниво от Втората световна война насам”.
Франция е доволна – прибрала си е момичето. В Мексико обаче реакциите са силно противоречиви. Голяма част от хората там продължават да смятат Флоранс за бандитка и похитителка. Асоциации на жертвите на отвлечания негодуват, че едно политическо решение е потъпкало справедливостта. Но в същото време други организации за защита на човешките права настояват, че в случая на Касе се оглежда цялата полицейщина, злоупотреба с власт и манипулация на общественото мнение от страна на силите за сигурност, радвали се на безконтролно всесилие по време на войната срещу наркобандите и похищенията, която бе подело предишното правителство на Фелипе Калдерон. По време на неговия мандат из страната се развихри толкова мащабен вътрешен конфликт, че за Мексико се заговори като за „новата Колумбия”. Към престъпленията на наркобандите се прибави и стрелбата „на месо” от страна на изведените по улиците войници срещу всеки, сторил им се подозрителен. Статистиката сочи над 40 000 жертви на тази война. При това повечето от тях са невинни млади хора, оказали се на лошо място в лош час. Такъв е и случаят с убития син на известния поет и журналист Хавиер Сисилия, който след личната си трагедия основа движение за защита на гражданските права и за прочистване на политичесикя елит от обвързани със сенчестите структури дейци. „Ако това не стане, гражданите ще трябва да се питаме: за кой картел всъщност да гласувам?” – алармира Сисилия още преди две години, когато форсира своята кампания. Острието й бе насочено срещу тогавашния шеф на Секретариата по обществената сигурност Хенаро Гарсия Луна, обвиняван за стимулиране на нарушения на закона и на престъпно насилие спрямо невинни граждански лица.
Същият този Гарсия Луна, днес вече отстранен от поста си, е ключово лице и в драмата на Флоранс Касе. Инженер по образование, влязъл в държавните служби за сигурност през 1989 г., той се специализира в издирване и неутрализиране на банди за отвличания на хора за откупи. Успява така да спаси няколко похитени влиятелни бизнесмени, които после му се отплащат, подпомагайки растежа му в кариерата. Ролята и самочувствието на Гарсия Луна непрестанно растат, не го спъват дори появили се обвинения от страна на заловени наркотрафиканти, че той всъщност работи в комбина с някои от картелите. Виртуоз е в употребата на медиите за своя изгода и за създаване на такива обществени нагласи, които да приемат и най-бруталните, и най-незаконните действия на службите за сигурност като битка за справедливост. В раздираното от толкова много насилие и толкова много човешки трагедии Мексико това се оказва много лесно.
Именно така Гарсия Луна постъпва и случая с Флоранс Касел – бързо калкулира какъв драматургичен ефект върху масовата публика ще има образа на нежната млада европейка, всъщност случайно попаднала в мрежите му, ако го лансира през медиите под маската на „французойката похитителка”. И машината се завърта...
Флоранс пристига за първи път в Мексико през 2003 г., за да гостува на брат си, женен за мексиканка. Решава да поостане в екзотичната страна и на следващата година се запознава със знойния мексианец от еврейски произход Исраел Ваярта. Двамата заживяват заедно, но връзката е доста бурна. Ту се събират, ту се разделят. През лятото на 2005-а Флоранс дори решава да скъсат окончателно и се връща във Франция. Но Исраел й звъни, моли я да се върне и тя склонява – отново каца в Мексико. Намира си работа в един хотел и апартамент наблизо, въпреки че повечето време е в дома на любимия. Нещата помежду им сякаш потръгват. Но идилята продължава само до 8 декември 2005-а. Тогава посред нощ спецчасти нахлуват при двойката. Арестуват и него, и нея. Държат ги 20 часа в една полицейска камионетка. След което, вече на 9 декември, ги откарват в ранчото на Исраел извън Мексико-сити, където са открити трима отвлечени по-рано души. Там, в ранчото, са повикани и екипите на две от най-гледаните мексикански телевизии, за да снимат „на живо” операцията по залавянето на похитителите и освобождаването на заложниците. Екшънът, дирижиран от всесилния Гарсия Луна, е пълна постановка, защото всъщност арестът е извършен по-рано и на друго място. Заедно с Исраел и Флоранс са задържани още двама души. Обявяват четиримата за ядрото на престъпната група „Лос Содиако”, а Исраел Ваярта – за неин водач. Въпреки че Флоранс е чужденка, при ареста й не е осигурен представител на консулството на страната й. Служебният адвокат, който й предоставят, я предупреждава, че ще са му нужни 4 г., за да я измъкне от затвора и то само, ако тя му плаща по 10 000 евро месечно... Макар Флоранс да се кълне пред съда, че дори приятелят й наистина да е бил бандит, тя самата нищо не е знаела, първата съдебна инстанция я осъжда на 96 г. зад решетките, втората намалява присъдата до 60 г. Из медиите вече усилено се върти нейна снимка със зъл поглед от момента на ареста, а етикетът „французойката похитителка” изглежда неотлепим от името й.
Въпреки привидната си крехкост и атмосферата на насилие и бруталноскт, с която се сблъсква зад решетките, Флоранс проявява завидна упоритост и твърдост в отстояването на невинността си и в усилията си да изобличи манипулацията на фактите, осъществена от Гарсия Луна. „Отначало просто не си давах сметка срещу кого се изпправям,” ще признае тя по-късно пред „Ел Паис”. Дългата й битка, подкрепена, разбира се, и от държавната власт във Франция, в крайна сметка се увенчава с успех. Външният и вътрешният натиск в крайна сметка принуждава Гарсия Луна да се оттегли от поста си в края на 2011-а. Въпреки че до последно се брани с познатите средства – през същата 2011-а например в Мексико тръгва финансираният от държавата телевизионен сериал „Екипът”, който разказва за героичните действия на сцечаст по борба с бандите за отвличания на хора и на нейния още по-героичен ръководител с прототип Гарсия Луна, разбира се. Филмът е заснет в оригиналния интериор на помещенията на федералната полиция. Откровено пропагадният му дух обаче надига силно недоволство в страната и идва в повече дори на покровителите на Гарсия Луна, така че оттеглянето му става неизбежно. А след още година и нещо промените във върхушката на властта правят възможно и освобождаването на Флоранс.
Дългото медийно облъчване обаче още дава ефект – не са малко мексиканците, които продължават да я смятат за виновна. Ето защо мечтата на упоритата французойка е да се върне в Мексико и да докаже, че е невинна. „Не заради мен, а заради мексиканците, които не заслужават да живеят в насилие и лъжа,” казва тя пред „Ел Паис”.


.........................

Европа и Латинска Америка със сменени роли

Новото ръководство на Мексико побърза да реши случая с Флоранс Касе и да оправи отношенията си с водещата европейска сила Франция точно в навечерието на провелата се на 26 и 27 януари в чиилйската столица Сантяго среща на върха между страните от ЕС и от СЕЛАК (това е абревиатурата на основаната миналата година Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието). Форумът се води първи по рода си, защото латиноамериканско-карибската страна за първи път е представена от новата регионална организация СЕЛАК. Но де факто това е седмата сбирка на ЕС и ЛАК (както пък досега бяха съкращавани Латинска Америка и Карибието). Тези срещи са традиционни и се провеждат на всеки две години. Веднъж на европейски, веднъж на латинотерен. Обикновено в тях участват държавните глави. През 2008-а в петата от тези срещи, състояла се в перуанската столица Лима, участва и българският президент Георги Първанов. На сегашната, в Сантяго де Чиле, България бе представена по-скромно – само от външния министър Николай Младенов. Същият, който, впрочем, закри посолството на България точно в Чили.
Сегашният форум бе доста емблематичен. Преди всичко поради факта, че Европа и Латиноамерика се явиха на него с разменени роли. Нашият континент – поразен от сурова финансово-икономическа криза, със свиващо се производство, с растяща безработица, със социално разслоение. А вече преживявалият подобни перипетии в края на 80-те южен материк днес може да се похвали със стабилен икономически растеж, с мащабни социални програми за преодоляване на бедността, с последователно осъществявани стратегии за устойчиво развитие. На европейските делегати, които по-рано поучаваха латиноамериканците на демокрация, сега им се наложи да изслушат от тях критични оценки за пагубността на доминиращата в Европа политика на рестрикции и социални орязвания, която само води до по-нататъшен спад на производство и потребление. Тези забележки не само бяха приети безропотно, но и бяха последвани от апели от представители на закъсали европейски икономики към мощните латиноамерикански индустрии като бразилската или аржентинската да подпомогнат европейското производство със свежи инвестиции.
Испания, която има традиционно здрави връзки в региона и много бизнес интереси тук, се опита да постави като акцент в обсъжданията въпроса с гаранциите за чуждите инвестиции – най-вече заради силно засегналото я национализиране на 51% на дъщерното предприятие на испанския нефтен гигант Repsol в Аржентина. Национализации и експроприации на чужди фирми са извършвани също във Венесуела, Боливия, Еквадор и т.н. В заключителния документ обаче беше отбелязана само „важността на стабилна и прозрачна нормативна рамка, която да гарантира сигурност на инвеститорите”. Същевременно бе подчертано, че трябва да бъде признато „суверенното право на държавите на регулации”. А боливийският президент Ево Моралес допълни още по-директно: „Нуждаем се от съдружници, а не от господари на природните ни ресурси”.
За следващ ротационан председател на СЕЛАК с едногодишен мандат бе избран кубинският президент Раул Кастро. Това бе още едно предизвикателство към ЕС, който нееднократно е използвал менторски тон спрямо Куба. Сега, на заключителната „семейна снимка”, Жозе Мануел Дурао Барозо и Херман ван Ромпой трябваше да застанат усмихнати и ведри редом до Кастро. Цяла година ще им се наложи да ухажват именно него като легитимен представител на един от най-динамично и успешно развиващите се региони в света, способен доста да подпомогне закъсала Европа.