Къдринка Къдринова

“Бедното Мексико! Толкова близо до САЩ и толкова далеч от бога!”. Христоматийната фраза, която знае всеки мексиканец и която звучи като поговорка, всъщност е изречена в началото на миналия век от един от най-суровите мексикански диктатори – Порфирио Диас.
Много от бедите на Мексико наистина са свързани с мощния северен съсед– включително загубата на 2/3 от националната територия в средата на 19-и век и присъединяването й към САЩ. Това са днешните щати Аризона, Калифорния, Колорадо, Невада, Ню-Мексико, Тексас и Юта.
Тази седмица природата обаче обърна перспективата – унищожителният ураган Емили връхлетя САЩ откъм Мексиканския залив, пощади мексиканските петролни платформи там и стовари силата си по мексиканско-американската граница.
Извън природните стихии и историческите препратки отношенията между Мексико и САЩ през последните 5 години претърпяха любопитни метаморфози – главно покрай управлението на най-проамериканския досега мексикански държавен глава Висенте Фокс, чийто мандат изтича догодина. Той бе избран през 2000 г. – на 2 юли, точно в деня на 58-ия си рожден ден. И победата му във вота прекъсна 71-годишния монопол върху президентския пост на Институционалистко-революционната партия. Фокс, който бе кандидат на опозиционната десноцентристка партия Национално действие, триумфира с посланието, че една държава може да се управлява по същия начин както и… компанията “Кока-кола”. Мексиканците му повярваха – просто защото самият Фокс навремето е бил най-младият и най-преуспяващ шеф на “Кока-кола” за Мексико и Централна Америка. Усилният му труд явно е оставил трайни следи – и до днес Мексико е световен първенец по количества изпита “Кока-кола”, по-напред е и от САЩ. След смъртта на баща му и полученото наследство Фокс се посвещава на семейния бизнес – производство на селскостопански продукти и между другото на каубойски ботуши от естествена телешка кожа. С такива ботуши Фокс не само ходи и до днес, а и дарява свои близки приятели като например американския си колега Джордж Буш, който получава от него още и обувки от кожите на щраус и на гущер.
В началото на мандата на Фокс двамата с Буш са изключително близки, дружат си и семейно. Шефът на Белия дом и съпругата му редовно канят мексиканската президентска двойка в ранчото си в Крауфорд, където четиримата искрено се забавляват в съзвучна с натюрела им каубойска среда.
Двете първи дами си допадат не по-зле от съпрузите си.
Интересното е, че сегашният брак на Фокс е сключен точно в деня на първата годишнина от победата му в президентските избори – на 2 юли 2001 г. Избраницата му е Марта Саагун – негова отдавнашна прессекретарка. Двамата не крият връзката си дълго преди това – още след разпадането на 20-годишния брак на Фокс с предишната му съпруга, с която се запознава по време на следването си в Харвард и с която имат 4 осиновени деца. Но отдалият се на политиката със същия хъс както и на бизнеса Фокс се зарича, че няма да мине втори път под венчило, докато не стане президент. Някои свързват изключително атрактивната му и успешна предизборна кампания – дело на Марта Саагун – именно със стимула, че само победата може да й гарантира превръщането в сеньора Фокс.
Що се отнася до другаруването със семейство Буш, то е почти идилично – но само до войната в Ирак. Топлите лични чувства не спират Фокс да се обяви против нахлуването в арабската страна. Като временен член на Съвета за сигурност Мексико категорично се обявява за решаване на иракската криза само в рамките на международното право и механизмите на ООН.
Когато САЩ все пак нахлуват в Ирак, Фокс прави обръщение към нацията, в което обявява: “Мексико съжалява, че бе избран пътят на войната”. След това Буш 4 дни не вдига телефона, докато Фокс се опитва да му се обади, а класикът на американската дипломация Хенри Кисинджър коментира: “Позицията на Мексико ще му струва скъпо”.
Между Фокс и Буш тлее и още един нерешен проблем – на 25-е милиона мексиканци, които живеят в СЯЩ, много от тях нелегално. Техните парични преводи на близките им в родината са на второ място сред валутните приходи на Мексико след износа на нефт. Властите в САЩ обаче не показват никаква отзивчивост към уреждането на статута им. Това кара Фокс да признае: “Личните ми отношения с президента Буш са прекрасни, но от това има малко полза”.
Фокс вече няма много време да наваксва пропуснатото – той няма право на втори мандат, а сегашният му приключва догодина. Критиките на опонентите му растат – и то главно заради неблагоприятните социални показатели на управлението му и увеличилия се разрив между бедни и богати. Според официалната статистика всеки втори мексиканец живее в бедност – в градовете това са хората, които карат с по 2 долара на ден, а в селата са разполагащите с по 1,5 долара. Всеки четвърти пак направо се води просяк. В същото време Мексико зае 8-о място в световния рейтинг на милиардерите.
Всичко това подготвя почвата за идване на власт на левицата в лицето на много популярния кмет на Мексико Анрдес Мануел Лопес Обрадор. Очаква се неговата Революционно-демократична партия да издигне кандидатурата му за президент.
Идеите за социална справедливост по начало са любими на мексиканците. Именно те вдъхновяват и Мексиканската революция от 1911-1917 г., по време на която американският репортер Джон Рид наточва перото си, за да го упражни веднага след това и в отразяването на почти паралелната Октомврийска революция в Русия – пак през 1917 г.
Левите нагласи доминират сред мексиканските интелектуалци – и особено сред донеслите световна слава на страната си живописци монументалисти като Диего Ривера и Давид Алфаро Сикейрос. Вторият, като правоверен комунист с промосковска ориентация, се прочува и с участието си в едно от покушенията срещу намерилия убежище в Мексико враг на Сталин - Лео Троцки. Дирята на Троцки остава жива в приютилата го навремето страна – именно в Мексико е седалището на функциониращия и до днес Четвърти (троцкистки) интернационал.
Най-атрактивната сред мексиканските леви алтернативи от над десетилетие насам безспорно е движението на мистериозния маскиран субкоманданте Маркос – водач на Сапатистката армия за национално освобождение, която брани правата на индианците в южния мексикански щат Чиапас.
Първата поява на сапатистите (те наричат себе си така в чест на Емилиано Сапата – водач на селска армия от Мексиканската революция) е точно на 1 януари 1994 г., когато влиза в сила споразумението за обща зона на свободна търговия в Северна Америка, сключено между Мексико, САЩ и Канада. Бунтовниците, предвождани от мъж с черна скиорска шапка на главата, оставила на показ само очите, смятат споразумението за посегателство на глобализма срещу интересите на бедняците. Те не употребяват оръжие за друго, освен за да се бранят от тероризиращите жителите на Чиапас милиции на местните латифундисти. Разпределението на благата в контролираните от тях селища е на комунален принцип.
Водачът им, който нарича себе си субкоманданте Маркос, става истински глашатай на алтерглобалистките идеи чрез талантливите си есета, с които залива интернет. Популярността му по света бързо расте и стимулира нещо като нов вид туризъм – революционно-романтичния. В джунглите на Чиапас започват да се стичат алтерглобалисти от къде ли не, само за да участват в експеримента на Маркос и да си поговорят с него за другия възможен свят под звездно небе. Сред личните приятели на Маркос е и вдовицата на Франсоа Митеран – Даниел Митеран, която няколко пъти гостува в Чиапас.
Мексиканските спецслужби твърдят, че са разбулили тайната на маскирания мъж, когото някои наричат “новия Зоро”. Смята се, че това е роденият през 1957 г. Рафаел Себастиян Гийен Висенте, завършил с отличие литература, социология и философия в Мексиканския национален автономен университет и избрал Чиапас за прилагане на идеите си за социална справедливост.
Традиционният туризъм в Мексико има също крайно изкусителни оферти както за любителите на старини и историческа екзотика, така и за почитателите на луксозни морски курорти. Първите, естествено, ще се прехласват по светилищата, пирамидите и дворците на маите и ацтеките в Паленке (щат Чиапас) или в Чичен-Итца (на полуостров Юкатан), вторите ще вкусват насладите на рая за богатите в Акапулко или Канкун.
Едва ли някой обаче ще може да се похвали, че е опознал всички лица на магическото Мексико.