Две жени са на път да постигнат онова, което преди двеста години костваше на две армии от мъже чудеса от геройства – да покорят Андите.
В края на октомври президентките на Чили и Аржентина Мичел Бачелет и Кристина Фернандес подписаха в Сантяго Договор за интеграция и сътрудничество. Наред с много други важни точки документът предвижда изграждането на 52-километров жп тунел, който да прободе Андите и да стане част от Междуокеанския жп коридор, свързвайки тихоокеанското с атлантическото крайбрежие.
Договорът бе подписан под гигантско платно, изобразяващо срещата на освободителните армии на чилийския национален герой Бернардо О’Хигинс и на аржентинския му побратим Хосе де Сан Мартин през 1818 г. след самоотверженото и почти самоубийствено преминаване на войските им през непристъпните Анди и след съвместното разбиване на колониалните испански войски. Два века след този исторически подвиг планинската верига продължава да бъде сурова природна преграда между Чили и Аржентина и принуждава двете съседни държави да извършват 83% от товарните превози помежду си по море – през негостоприемния и вечно бурен Магеланов проток. Липсата на достъпна и удобна сухоземна връзка е пречка не само за чилийско-аржентинското сътрудничество, но и за цялостната икономическа интеграция в Южния конус на Латинска Америка.
Лансираният сега мегапроект ще включи в Междуокеанския коридор жп мрежите също и на Бразилия и Уругвай. Релсите ще свържат градовете Валпараисо, Сантяго, Мендоса, Буенос Айрес, Монтевидео, Порто Алегре, Санта Катарина, Сао Пауло. Твърди се, че така търговията в региона ще нарасне поне 10 пъти.
С реализирането на проекта, който ще струва около 3 милиарда долара, се заема международен коносрциум. В него влизат инициаторът – аржентинската Корпорация “Америка”, още една аржентинска фирма – Група “Еурнекиан”, чилийската “Интеросеаника”, бразилската “Одебрехт” и... японската “Мицубиши”.
Япония проявява жив интерес към мащабния замисъл, защото той ще улесни много икономическото й проникване в Латинска Америка. Латиноамериканските участници – особено Аржентина, Уругвай и Бразилия, са заразени от ответния интерес да си отворят врата към цяла Азия, получайки лесен излаз на Тихия океан. Чили пък най-после ще пробие своята изолираност и ще се докосне до “европейския” атлантически бряг на Латинска Америка.
Чили и Аржентина и сега разполагат с тунел през Андите – “Кристо Редентор”. Но той е разположен на височина от 3200 метра и около два месеца в годината, колкото трае зимата в Южното полукълбо, е затворен. Сегашният Междуокаенски тунел ще бъде изграден доста по-ниско – на ниво между 1500 и 2500 метра. Той ще може да функционира непрекъснато и ще позволява Андите да се преодоляват за около 4 часа. По него ще се движат електрически влакове – така че и девствената сега околна среда няма да се замърсява.
Договорът, сключен между Мичел Бачелет и Кристина Фернандес, предвижда и изграждането на още един тунел – за автомобилен транспорт. Той ще е 23-километров, ще носи името “Агуа негра” (“Черна вода”) и ще свързва чилийскта Ла Серена с аржентинския Сан Хуан.
Документът съдържа и серия ангажименти за чилийско-аржентинско сътрудничество в икономиката, социалната област, културата, науката и образованието. Планира се дори създаването на общи миротворчески сили. Тук пробивът е особено забележителен, като се има предвид, че през 1978 г. двете страни практически стигат до война заради спор за два острова в протока Бийгъл.
Двете жени, които днес управляват Чили и Аржентина, са решени да загърбят всякакви конфликти и да дадат пример за регионално сътрудничество и за лично приятелство. На 27 ноември те станаха авторки и на още един прецедент – първото съвместно посещение на двама държавни глави при Римския папа. Бачелет и Фернандес пристигнаха във Ватикана в една обща кола, украсена с двете национални флагчета на страните им. Целта им бе да отдадат пред Бенедикт ХVІ своята почит към предшественика му Йоан-Павел ІІ, посредничал навремето между хунтите в Сантяго и в Буенос Айрес, за да не им позволи да се сбият за протока Бийгъл.
Специално Бачелет в момента си има сходни главоболия със своя избухлив северен съсед – перуанския президент Алан Гарсия. В Перу кипи шумен шпионски скандал покрай разконспирирането на местен подофицер, шпионирал за Чили. Двете страни са в обтегнати отношения още от Тихоокеанската война (1879-1884 г.), когато Чили, с помощта на заинтересованата от селитрата й Великобритания, разбива Перу и Боливия, отнемайки им ключови територии.
В Латинска Америка се нажежава и още една конфилктна точка – между Колумбия и Венецуела, които периодически току се изправят на ръба на войната заради диаметрално противоположните политически възгеди на лидерите си Алваро Урибе и Уго Чавес. Силно притеснително не само за Чавес, а и за целия регион бе неотдавнащното решение на Урибе да даде 7 колумбийски военни бази на САЩ – под предлог за борба с наркотрафика. Повечето латиноамерикански страни го изтълкуваха като необоснована милитаризация и нагнетяване на напрежение на континента. Дори бе направен опит на среща на върха Урибе да бъде принуден да изложи мотивите си за това решение. Той обаче отказа да го обсъжда и обяви, че това е суверенен ход на правителството му.
В отговор Чавес засили покупките си на оръжие в чужбина, предимно от Русия. Тази седмица прие и за четрвърти път гостуващия в Каракас ирански президент Махмуд Ахмадинежад, с когото сключи 270 споразумения в областта на енергетиката, технологиите, индустрията, селското стопанство и т.н.
Ахмадинежад посети също и Бразилия, и Боливия. Бразилският президент Лула да Силва подкрепи иранската ядрена програма за мирни цели, а иранският му колега прояви специален интерес към бразилския уран. Двамата сключиха 23 споразумения за сътрудничество.
Латинска Америка става все по-притегателна за все по-пъстър кръг страни и световни сили извън САЩ и Европа. Китай и Русия никога не са я напускали и в момента са с по-стабилни позиции там от всякога. Самата тя също усеща регионалния си потенциал – и в енергетиката, и в мащабни инфраструктурни проекти като Междуокеанския коридор. Ако женската конструктивност на Бачелет и Фернандес успее да се разпростре от Южния конус и по- на север, континентът само ще спечели.