„Континентът е в постоянен ремонт”, шегуват се мрачно тези дни геолозите в Чили, където Пуйеуе, един от 150-е активни вулкани в страната, вече втора седмица бълва огън и пепел, побърквайки самолетния трафик над цяла Латинска Америка. Заради него постоянно се отменят полети в Чили, Аржентина, Уругвай, Парагвай, Бразилия, Колумбия, та чак и в Австралия и Нова Зеландия, до където въздушните течения не спират да разпиляват талази от пепелта. В по-близките до зоната на стихията райони пък дебелият слой пепел и сажди, падащ на земята, задръства пътищата по-зле и от сняг, затлачва реките, подготвайки наводнения, прави питейната вода негодна за пиене. Откъснати от снабдяване са цели селища, хиляди хора трябва спешно да се евакуират, важни международни форуми и официални посещения се провалят.
Подобни разтърсващи изблици на земните недра не са никаква рядкост из този край на света. Но дори и на хората тук взе да им идва в повече сгъстилата се честота на бедствията – едва миналата година пак Чили преживя убийствено земетресение, последвано от цунами. А пък в предшествалите две години, през 2008-а и 2009-а, на два пъти изригна друг един чилийски вулкан – Чайтен, спал от края на ХVІІ век чак досега.
Не само латиноамериканците се чудят защо толкова често взе да клокочи под краката им. В рамките само на три седмици, между 22 май и 13 юни, общо три кратера се разбушуваха в три различни части на света.
Пръв беше исландският Гримсвьотн, който на 21-и срещу 22-и май изстреля в небето 20-километров стълб от пепел. И така събуди кошмарните отпреди година, когато активизирането на друг исландски вулкан с непроизносимото име Еяфялайокул блокира за дълго целия аеротрафик над Европа. Този път, макар пак да се стигна до затваряне на някои летища, нещата се нормализираха значително по-бързо. Оказа се, че пепелта на Гримсвьотн е от друг тип – по-плътна и по-тежка. Затова тя пада на земята по-бързо, а и носи по-малко риск за самолетните двигатели, отколкото финия прашец от Еяфялайокул. Все пак обаче и сега не се размина съвсем без неудобства. За да изпреварят затварянето на небето над Великобритания, трябваше да изтеглят напред кацането си там и футболистите от „Барселона”, и Барак и Мишел Обама, тръгнали на визита в Лондон. Затова първата двойка на САЩ не можа да бъде посрещната по протокола на британската кралска фамилия и церемонията се изигра със закъснение.
Дипломатически неуредици последваха и изригването на чилийския Пуйеуе на 4 юни. Заради избилата от него на 10 км височина пепел се наложи да бъде затворено летището на Буенос Айрес и съответно бе отменена среща на икономическите министри на страните от южноамериканското обединение „Унасур”. Министрите трябваше да уговарят създаването на единна банка „Юг”.
Чилийският вулкан придаде съвсем авантюристичен вкус и на посещението на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун в Аржентина. Самолетът му не можа да кацне в Буенос Айрес и бе пренасочен да се приземи в Кордоба, на 700 км североизточно от аржентинската столица. Оттам Бан Ки Мун и екипът му трябваше да се натоварят на редовен междуградски автобус, с който да се придвижат до Буенос Айрес за срещата с очакваща ги там президентка на страната Кристина Фернандес. Пътьом генсекът на ООН отпразнува незабравимо 67-ия си рожден ден със закуска в бензиностанция, където автобусът спрял да зареди...
След няколко земни труса, разтърсили бившата етиопска провинция и вече самостоятелна държава Еритрея на 12 юни, ден по-късно там изригна и вулкан. Учените не можаха веднага да се разберат кой точно е вулканът. Според едни това е Дъби, разбуждал се за последно през 1861 г. Но други, позоваващи се на сателитни снимки, доказват, че става дума за Набро, смятан досега за изгаснал. Изхвърленият от него стълб от пепел достигна 15 км. Гражданската авиация на съседен Египет обяви извънредно положение и летището в Кайро бе затворено. Облакът от вулканични частици закачи и южните райони на Израел. Очаква се разстилането му над Саудитска Арабия и Йордания. Небето над Червено море придоби тъмен сивосин оттенък.
Всъщност, в споменатия триседмичен интервал признаци на буйство показа и четвърти вулкан – надвесеният над град Мексико Попокатепетл. На 3 юни той също изпуши, но неговият стълб от пепел достигна едва 3 км височина и бе отвян не към и без това задушаващата се от смог мексиканска столица, а към град Пуебла. Така че малцина му обърнаха внимание.
Докато цяла Европа сега беше вторачена във втория исландски вулкан и изтръпваше от аналогии с първия, Би Би Си не пропусна да натякне, че Стария континент е разглезен от геологично спокойствие и затова толкова се вживява. А латиноамериканските страни и авиациите им открай време са свикнали с екстремалното вулканично участие в небесните дела и са подготвени да реагират адекватно. Все пак последвалата бъркотия, предизвикана от чилийския Пуйеуе, показа, че и това не е съвсем така.
В дългата летопис на чилийските вулканични драми предстои да бъде записана и българска страница. Жененият за чилийка български режисьор Иван Цибулка, който от над две десетилетия живее в Чили и е голяма звезда там, подготвя свой пълнометражен документален филм за изригавияна на Чайтен през 2008-а и 2009-а и за съдбата на три чилийски семейства от близкото село, принудени да се изселят. Иван нееднократно е посещавал района на изригването, излъчвал е телевизионни репортажи оттам, правил е и многобройни снимки, част от които предостави и на „Тема”. С проекта си за филм за развилняването на Чайтен режисьорът печели чилийски национален конкурс, получава финансиране и сега усилено работи върху творбата си, която трябва да е готова догодина.
Кой ли още кратер ще пламне дотогава?