Жестоко риалити, надхвърлящо и най-развинтените сценарии от серията “Сървайвър”, фокусира вече месец вниманието на света към една мина в Чили. След срутване на 5 август в рудника за добив на злато и мед “Сан Хосе” край град Копиапо в пустинята Атакама, на 800 км от столицата Сантяго, на 700 метра под земята остават заклещени 33-ма миньори. Спасителните работи започват веднага, а край мината израства цял палатков град, в който са и роднините на затрупаните. Надеждата да ги намерят живи изтънява с течението на дните, но радостта на всички няма граници, когато на 22 вагуст, 17 дни след аварията, сонда установява, че 33-ата са оцелели в специално оборудвано за подобни случаи аварийно помещение.
През тесния тунел на сондата до заложниците на мината започват да се спускат вода, храна, дрехи, битови принадлежности, дори mp3 преъри с любима тяхна музика. Разбира се, установена е и видеовръзка с повърхността и роднините получават възможност да контактуват със скъпите си същества. Впрочем, това общуване е особено важно за психическата стабилност на миньорите под земята. Състоянието им при откриването е по-добро, отколкото са очаквали специалистите “горе”. Заслугата за това се отдава на закалката на рудничарите, получена в суровата им професия, а също и на силния характер на началника на смяната Луис Урсуа, който е и неформален лидер на групата. Той не само е успял да поддържа духа на останалите докато са ги търсели, а и да ги настрои към готовността всячески да помагат на спасителите си.
До подобна помощ обаче ще се прибегне едва доста по-късно. На сегашния етап най-сложното за онези “горе” е как да подготвят мъжете “долу”, че за спасяването им всъщност ще са необходими около 3-4 месеце дълбаене със супермощна машина през 700-метровите твърди породи. Необходимо е да се прокопае поне 70-сантиметров в диаметър тунел, през който 33-ата да бъдат издърпани един по един с помощта на специална капсула. Чилийска фирма вече предложи да скъси срока поне наполовина, ако й се позволи да разширява директно сегашния тесен тунел, през който минава животоспасяващата сонда с пратките за подземните заложници. Разрешение за това трябва да даде правителството в Сантяго. Но там не бързат – предпочитат да направят подбробни консултации с колкото се може повече специалисти, защото рискът да се предизвика ново срутване и да се запуши “тунелът на живота” е много голям.
Повикана бе специална група експерти от НАСА, които да помагат за спасителната операция. Главният съвет от тях бе да не се спестява истината на заклещените миньори, да бъдат държани в течение на всички подробности около предприеманите действия, защото иначе има риск излъганото им очакване за бързо избавление да доведе до рязък психически срив. Вече се появиха сведения за депресивни прояви на петима от 33-ата – те дори отказвали да приемат изпращаната им храна. Екип от психолози се старае да измисля най-различни начини за повдигане на духа на миньорите. За тях на повърхността се организират специални представления, които им се предават по видеовръзката – смешки на клоуни, изпълнения на чилийски фолклорни състави, които ги радват с националния танц куека, умения на секси изпълнителки на танго...
Психолозите смятат за много важно също установяването “долу” на твърд жизнен ритъм с редуването на “ден” и “нощ”. Цели се също хранителният режим да е много премерен. Повечето от мъжете за 17-те дни преди да ги открият са свалили доста телесно тегло. Сега се налага да не си го възстановяват, за да може да се промушат лесно в тесния тунел, който трябва да бъде прокопан до тях.
Физическото им здраве също се следи много внимателно. Неколцина вече се оплакаха от гъбични инфекции и от язви по тялото. Веднага им бяха спуснати необходимите медикаменти. За щастие, оказа се, че един от 33-ата е карал медицински курсове, така че успя да удари на всичките си събратя по беда инжекции против тетанус. Планирано е да ги ваксинира и проитв грип. Всички трябва да са в добра кондиция, за да може някъде след около месец, когато в убежището им започне да се се сипят парчета от прокопавания към тях тунел, те да могат да ги изгребват и изнасят в съседен 500-метров разклон на минните коридори.
От повърхността са ги инструктирали вече къде да си определят място за тоалетна, а на пушачите са спуснали антиникотинови пластири. Никакви отклонения от здравослонния начин на живот няма да им бъдат разрешени. Единственото изключение може би ще е на 18 септември – националния празник на Чили, който тази година ще бъде отбелязан особено тържествено, защото се навършват точно 200 г. от обявяването на независимостта на страната. По този изключителен повод на 33-ата вероятно ще бъде разрешен мъничко алкохол.
На фона на всички детайли и покъртителни лични истории на всеки от 33-ата, с които медиите в Чили заливат публиката, изпъкна и случаят с “34-ия”, както вече всички наричат 24-годишния Алехандро Валерия. Той обикновено работел точно с този екип, който сега е под земята. Но на 5 август, малко преди да дойде моментът всички да се спуснат в мината, той решил да напусне работа. Просто му дошло до гуша от постоянните лоши условия на работа и от безхаберието на собствениците на рудника – компанията “Сан Естебан”. Сега Алехандро твърдо вярва, че се е родил с късмет. И разбира се, от все сърце желае скорошно избавление за бившите си колеги.
Междувременно собствениците на “Сан Естебан” се извиниха на всички засегнати от трагедията пред парламентарната комисия, която разследва случилото се. Роднини на 33-ата вече са подали съдебни искове срещу компанията, която обаче се кани да обяви фалит и предупреди, че няма да може да поеме разходите по делата, нито ще може да участва финансово в спасителните операции. “Сан Естебан” няма да плати и заплати на миньорите заложници за очакващите ги месеци под земята.
Миньорският профсъюз вече настоя заплатите и компенсациите да бъдат поети от правителството. Чилийското трудово законодателство обаче не предвижда такава възможност. Единственият ангажимент, който може да поеме държавата, това е да плати за преквалификацията на рудничарите, та като излязат един ден на светло да съумеят да си намерят друга работа...