В очакване на кубинския Указ 56
Онези, които са предполагали, че ще видят на върха на Куба по-млади лица, сигурно са останали разочаровани от сбъдването на повечето прогнози. 76-годишният Раул Кастро бе определен от новоизбрания кубински парламент за председател на Държавния съвет (президент) - поста, заеман досега от брат му Фидел, който обаче се разболя тежко преди година и половина и в навечерието на вота оповести, че не желае да бъде избиран отново. Другите две силни фигури, които се очертаха при парламентарното гласуване на 24 февруари, са от същата генерация като Раул - 77-годишният Хосе Рамон Мачадо Вентура, който бе определен за първи зам.-председател на Държавния съвет (този пост бе заеман от Раул досега), и 72-годишният ген. Хулио Касас Регейро, който освен зам.-председател на Държавния съвет стана и министър на отбраната (също пост, на който е бил Раул).
Възрастта на тази челна тройка обаче не бива да подвежда. Тя е само рамка, отвъд която си струва да се разчетат по-съществени елементи. Преди всичко - кое в Куба ще се промени и кое не.
Раул не случайно упорито е сочен от всички наблюдатели за убеден привърженик на умереното "пазарно отваряне" на кубинската икономика, насочено преди всичко към повдигането на стандарта на живота на хората на острова. Това личи и от неговата реч непосредствено след избирането му начело на Куба. В нея той изрично набляга на необходимостта да се подобри стопанската ефективност.
да се повиши производителността, да се търсят начини за стимулиране на качествения труд. Разбира се, речта му е изпъстрена с цитати от "Размислите на Фидел" - рубриката в партийния орган "Гранма", която брат му списва от 18 месеца. Има и уверения, че за всичко ще се съветва с Фидел. Както и обобщение, че "единственият наследник" на оттеглилия се легендарен "команданте ен хефе" е самата Комунистическа партия на Куба. Наред с това речта е пълна с препратки към конкретни проблеми, поставени от обикновените кубинци в широкия общонационален дебат, предшествал парламентарните избори. Лексиката и тонът много напомнят духа на онова време, което в България роди прословутия Указ 56, дал старт на възможността за регистриране на фирми като стопански субекти. Най-вероятно и Раул ще поведе Куба тъкмо в тази посока.
Още в средата на 90-те години, когато, казват, тъкмо по иницатива на Раул Островът на свободата се отвори за мащабни чужди инвестиции най-вече в туризма, някои заговориха за прилагането на "китайския модел" на кубинска почва. Малко по-късно тези тълкувания бяха засенчени от избуялата крепка дружба между Фидел Кастро и дошлия междувременно на власт в петролна Венецуела Уго Чавес. Венецуелският петрол освободи Фидел от необходимостта да разширява пазарните елементи в икономиката, срещу които и без това роптаеше част от "старата гвардия".
Днес, когато удари часът на Раул, "китайският модел" отново се притопля. Въпреки че доста по-уместно би било да се допусне, че Куба по-скоро ще се възползва от опита на значително по-близкия й по дух Виетнам и неговата политика, официално наречена "Обновление", която му донесе най-високите темпове на развитие в Югоизточна Азия през последните години. Сигурно не е случайно и че по време на боледуването си Фидел Кастро, който се вижда само с избрани чуждестранни гости, проведе дълга и сърдечна среща с генералния секретар на Виетнамската компартия Нонг Дък Ман, специално дошъл да го види в Куба.
За вероятното насочване на Куба по "виетнамския път"
който включва и строг контрол върху допусканите под социалистическата "шапка" пазарни процеси, подсказва и фигурата на новия военен министър и вицепрезидент ген. Хулио Касас Регейро. Той е близък другар на Раул още от партизанската борба, а в последните години е отговарял и за бизнес интересите на армията.
Що се отнася до първия вицепрезидент Хосе Рамон Мачадо Вентура, той също е от ветераните и се слави с твърда революционна закалка. Някои чужди анализатори се склонни да приемат издигането му като реверанс към "хардлайнерите", които без свой човек във върхушката биха могли да се опълчат на евентуални реформи в икономиката.
Би Би Си видя така ролята на Раул: "В края на краищата работата на по-малкия брат на "команданте ен хефе" е да стане нещо като добре смазана панта, която плавно да отвори вратата към предаването на властта на по-младите ръководители, включително партийните секретари от провинциите, съвсем непознати в чужбина, но с голямо влияние в страната. Без съмнение този преход на генерации трябва да се извърши консенсусно и без вътрешни напрежения, които биха могли да сблъскат един сектор с друг".
Ако версията на Би Би Си е вярна, тогава не бива да се отчайват и мераклиите да видят скоро на по-челни позиции и често спряганите като възможни "наследници" на Фидел Карлос Лахе (56-годишен) или Фелипе Перес Роке (42-годишен). И двамата се задържаха на доста предни позиции в кубинското ръководство. Лахе остава сред петимата "редови" вицепрезиденти. Той е и единственият от тях, който не е участвал в партизанската война срещу Батиста и в извършването на революцията от 1959 г. Перес Роке, досегашен външен министър, също остава в Държавния съвет, чийто член е от 1993 г. Впрочем в Държавния съвет е пълно и с доста други млади лица - около половината от членовете му са или родени след революцията, или са били деца при извършването й. Така е и с повечето кадри в Куба на всички нива. Реално приемствеността между поколенията отдавна функционира и на практика гарантира продължаването на политическото развитие на страната в досегашната посока. Повечето външни наблюдатели са убедени, че резки политически сътресения в Куба няма да има. Социализмът остава общественият строй, в рамките на който може да се допуснат пазарни елементи. Като целта е ползите от тях да бъдат насочени преди всичко към "по-пълно задоволяване на потребностите на хората".
Остава да се види дали подобен вариант ще убеди и САЩ да се откажат най-после от несъмнено дотегналата и на самите американци блокада на Куба. В края на краищата защо САЩ днес могат да са в прекрасни делови отношения с Виетнам, а с Куба да не могат?