Мохитото превзе Вашингтон на 20 юли 2015-а. Един от двата любими коктейли с кубински ром на Ърнест Хемингуей бе хитовото питие на първия прием, даден в отново отвореното на тази дата посолство на Куба в САЩ. То е било закрито през 1961-а, когато Вашингтон къса дипломатическите отношения с революционна Хавана. Под аплодисментите на около 500-те поканени на приема и на огромната тълпа поддръжници, репортери и любопитни отвъд загражденията на полицията лично кубинският външен министър Бруно Родригес издигна кубинското знаме на пилона пред елегантната сграда с вид на малък дворец, разположена на по-малко от три километра от Белия дом.
Сред кубинската част от гостите бе разпънат плакат в чест на 26 юли – официален празник в Куба, който отдава почит на щурма на казармата „Монкада” на 26 юли 1953 г., извършен от Фидел Кастро и другарите му и смятан за начало на победилата през 1959-а Кубинската революция. Сред американските приятели на Куба оттатък загражденията пък изпъкваше шарен плакат с призива „Салса – да, ембарго – не” – послание, че след взаимното откриване на посолства размразяването между Куба и САЩ трябва да продължи с вдигане и на търговско-икономическо американското ембарго срещу Острова на свободата.
Това бе лайтмотивът и във всички изказвания на Бруно Родригес, който след приема в посолството побърза да отиде на среща с американския си колега Джон Кери в Държавния департамент. Кери пък на свой ред подчерта, че въпреки „хитовия момент” с пълноценното възстановяване на дипломатическите отношения „различията продължават да разделят нашите правителства”, но все пак е необходимо „да живеем като добри съседи въз основа на взаимното уважение”. И двамата министри, всеки в своя контекст, отбелязаха, че тепърва предстои дълъг и сложен процес на нормализация в двустранните контакти, като изтъкнаха взаимното желание диалогът да напредва независимо от различията.
Джон Кери ще гостува в Хавана на 14 август, където също ще участва в официална церемония по откриването на американското посолство в Куба. То ще остане в сградата от стъкло и бетон на булеварда „Малекон”, в която досега се намираше Службата за американски интереси – това бе името на неофициалното представителство на САЩ, договорено през 1977-а от тогавашния президент Джими Картър.
Вдигането на американското антикубинско ембарго е желано от голяма част от бизнеса в САЩ, както и от мнозинството от демократите. Но това не е лесна процедура, защото сред републиканското мнозинство в Конгреса и Сената преобладават противници на идеята, като сред тях е много силно и влиятелното лоби на богатата антикастристка кубинска емиграция. Такъв е например сенаторът Марко Рубио, кубиноамериканец от Маями, който е и един от републиканските кандидати за президент. Конгресменът демократ Раул Грихалва пък, който е с подобен на Рубио произход, е на точно обратната – „прокубинска” – позиция. Кубинската общност в САЩ, сред която има и много икономически емигранти, напоследък е доминирана от настроения за отмяна на ембаргото и за цялостно стопляне с Хавана. Против остават предимно по-възрастните и крайнодесни преселници.
Впрочем, Куба има свои дейни приятели и в републиканския лагер. Сред най-изявените e сенаторът републиканец Джеф Флейк, смятан за един от моторите на кубинско-американското сближаване. Той също бе сред празнуващите на приема за откриването на кубинското посолство във Вашингтон, въпреки че заради принадлежността си към мормоните пи сок, а не коктейл с ром. Затова пък на мохитото, което домакините раздаваха от посолския бар, кръстен «Ърнест Хемингуей», се насладиха съветникът на президента Барак Обама – Бен Родс, както и Роберта Джейкъбсън, помощник държавен секретар, която водеше от американска страна преговорите за откриването на посолствата. С братска прегръдка отпразнуваха събитието и двама добри приятели – американският актьор Дани Глоувър, участвал в много прояви в подкрепа на Куба в САЩ, и кубинският певец Силвио Родригес, който призна, че не е вярвал да доживее подобен момент и обеща да напише песен за това.
От кубинско-американското размразяване в момента най-притеснени са големи европейски страни като Испания, Франция, Германия, а и ЕС като цяло. Досега те бяха без конкуренти в бизнес присъствието си на Острова на свободата и особено в туризма там. Дори и без пряко падане на американското ембарго, новият климат в кубинско-американските отношения улеснява пътя на големите и настъпателни компании от САЩ към пазара на близкия карибски съсед. А това е доста притеснително за европейските фирми. Неслучайно след обявяването на възстановяването на дипломатическите отношения между Вашингтон и Хавана на 17 декември м.г. в Куба се изредиха цял куп водещи европейски политици. Например, президентът на Франция Франсоа Оланд, първата дипломатка на ЕС Федерика Могерини, външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер и т.н.