След толкова кръв и ужаси през отиващата си година – от Украйна през Ислямска държава и еболизирана Африка, светът все пак бе зарадван и с една хубава предколедна изненада. В отношенията между Куба и САЩ, вледенени от над половин век след скъсването на дипломатическите връзки от страна на Вашингтон през 1960 г. и след налагането на сурово американско ембарго през 1961 г., настъпи историческо размразяване. В безпрецедентни и паралелни телевизионни обръщения към народите си президентите на двете страни Раул Кастро и Барак Обама известиха на 17 декември т.г. за редица предприети мерки по нормализиране на двустранните контакти и за предстоящо взаимно откриване на посолства. Обама изрично отбеляза, че ембаргото очевидно не дава ефект и е редно да се върви към отменянето му.
Новината незабавно стана №1 в света. Всички медии я поднесоха като епохален обрат, като нова ера не само в отношенията САЩ-Куба, но и в световната политика.
Ентусиазмът обаче е малко преждевременен, защото реално антикубинското ембарго може да бъде отменено само от Конгреса на САЩ, а там мнозинство имат републиканците – традиционни противници на затоплянето с комунистическа Куба. Дори формално и да стартира процес по преразглеждане на ембаргото, в най-оптимистичния случай той ще продължи поне две години. Но все пак заявката за една нова тенденция от страна на американския президент е определено положителен ход. Както и преценката му, че санкционната политика не е плодоносно действие на международния терен. Остава да видим дали това прозрение ще важи и по линия на други налагани от САЩ санкции – спрямо Иран или Русия, например.
В кубинския случай нещата бяха поднесени по холивудски. Беше разказано, че изявленията на двамата лидери са били предшествани и от пряк едночасов телефонен разговор между Кастро и Обама – нещо също незапомнено след Кубинската революция от 1959-а. После Държавният департамент сподели с медиите, че това е била кулминацията на дълъг процес на неофициални преговори, водили се още от юни 2013-а в Канада. А от март т.г. с активна посредническа роля се включва и „социалният папа” – аржентинецът Франциск І.
Конкретният казус, за който е съдействал папата и който сега отпушва кубинско-американските отношения, е хуманитарен. Двете правителства се разбраха да си разменят емблематични затворници. Става дума от една страна за трима от петимата кубински агенти, арестувани в Маями през 1998 г., които все още бяха в затвори в САЩ с тежки присъди, и от друга – за американския гражданин Алън Грос, който бе в кубински затвор от 2009 г., осъден, защото е снабдил с апаратура за сателитна връзка заговорници в Куба. Заедно с Грос бе разменен и един мистериозен и неназован американски шпионин, кубински гражданин, излежаващ 20-годишна присъда за шпионаж, за когото Обама каза, че подавал от Хавана безценна информация за разузнаването на САЩ.
Обама, разбира се, акцентира пред своята публика върху случая с Грос и постигнатото сега негово щастливо завръщане у дома. Президентът демократ наскоро понесе загубата на партията си в изборите за Конгрес, атакуван е от републиканците за близкоизточната си политика и възхода на Ислямска държава, а отгоре на всичко е и в обръча на много мощни антирасистки вълнения у дома си. За него бе жизнено важно да покаже най-после някакъв позитивен резултат. И предколедният хепиенд с Грос бе направо бинго за целта.
Всъщност разговорите за размяната на Грос срещу Петимата, както кубинците наричат своите затворници в САЩ, текат не от миналата година, а може би още от самия арест на американеца в Хавана. Това се знаеше от всички, които следят случая. Куба нееднократно и официално е настоявала за такава размяна. До развръзка обаче все не се стигаше.
Някои твърдят, че от екипа на Обама се разбързали, когато Грос заплашил да се самоубие, ако американските власти не го извадят от кубинския затвор до края на тази година. Други пък съзират връзка с визитата на руския президент Владимир Путин в Куба през юли т.г. Тогава Москва опрости на Хавана дълга й и показа, че смята да възстанови позициите си от съветско време на Острова на свободата и в цяла Латинска Америка. Малко след Путин в Куба кацна и китайският президент Си Цзинпин, чиято страна има отдавнащно и много плодотворно икономическо сътрудничество с кубинските власти. Китай проявява и подчертан интерес към разработването на установените нефтени залежи в кубинския шелф, точно във Флоридския проток.
При сегашните световни геостратегически съперничества Вашингтон очевидно е решил, че не може повече да си позволи лукса да отсъства от апетитна Куба. Още повече, че и 52% от влиятелната кубинска емиграция в САЩ вече настоява за отказ от ембаргото и за възстановяване на пълноценните търговия и бизнес с Хавана, както личи от анкета, цитирана от испанския в. „Ел Паис”. Знае се, че на Острова отдавна вече са стъпили и американски, и американо-кубински капитали – вярно, чрез смесени фирми, регистрирани я в Панама, я в Мексико, я в Канада. Но тези заобикалки вече са втръснали на всички. Не случайно дори „Ню Йорк Таймс” в рамките на няколко седмици през септември и октомври на три пъти излиза със статии, аргументиращи защо ембаргото срещу Куба е отживелица и трябва да се вдигне. А в началото на ноември пак същото издание и директно призова към размяна на Алън Грос срещу Петимата.
„Тема” нееднократное е писала за историята на Петимата. През януари 2012-а публикувахме и интервю с един от тях – Антонио Гереро, взето по имейла директно от затвора му в САЩ. Освен него във въпросната петорка влизат още Херардо Ернандес, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес и Фернандо Гонсалес. Това са кубински агенти, внедрени през 90-те години на ХХ век в емигрантските среди в Маями, за да информират Хавана за терористични заговори срещу Куба.
През 1998 г. обаче Петимата са разкрити, арестувани и обвинени в шпионаж, въпреки че не са застрашили с нищо националната сигурност на САЩ, а са следили само емигрантски дейности, които биха заплашили Куба. Пристрастен съд, воден от кубинска емигрантка, през 2001 г. дава на петорката крайно тежки присъди, част от които през 2009 г. са преразгледани и намалени. В крайна сметка Херардо Ернандес остава с две доживотни присъди плюс 15 г. затвор, Рамон Лабанино – с 30 г. затвор, Антонио Гереро – с 21 г. и 10 месеца затвор плюс 5 г. условно, Фернандо Гонсалес – със 17 г. и Рене Гонсалес – с 15 г.
Куба води упорита международна кампания за освобождаването на Петимата, в която участват и многобройни национални комитети от различни страни, включително и от България. Каузата е подкрепена и от „Амнести Интернешънъл”, и от десетима нобелови лауреати, сред които Гюнтер Грас, Дарио Фо, Дезмънд Туту, Жозе Сарамаго и др.
В самата Куба освобождаването на Петимата е национална кауза. Ликовете им гледат от всички стени, от огромни билбордове по улиците. Те са герои, децата в училищата им пишат писма, съчиняват стихове за тях, рисуват портретите им. Техните семейства – жените им, майките им, децата им – са непрекъсното по срещи, митинги, телевизионни интервюта. Цяла Куба празнуваше, когато през 2013 г. изтече присъдата на Рене, а през май т.г. – на Фернандо, и двамата един след друг се завърнаха у дома.
Сегашната новина – че и останалите трима се прибират – предизвика вече истинска експлозия на радостта у емоционалните кубинци. Кадрите с просълзени от щастие хора по улиците, разпространени от доста световни медии, отразиха именно човешката съпричастност към тези прекарали зад решетките 16 от най-добрите си години петима мъже, които най-после могат отново да прегърнат жени, майки и пораснали деца. Появиха се и изумителни интерпретации. Испанският „Ел Паис” например писа под снимка с кубинчета от началните класове, съвсем явно изпаднали в захлас от освобождаването на Петимата, че децата се радвали на обявеното от Раул Кастро по телевизията възстановяване на отношенията със САЩ...
Всъщност по повод започващия процес на нормализация на връзките между двете страни Раул каза: „Ще трябва да усвоим изкуството да съжителстваме цивилизовано с нашите различия”. И отново подчерта, че Куба винаги е била за диалог, но не приема да й се налагат каквито и да било условия за вътрешното й устройство. Без еуфория Кастро фокусира вниманието върху най-важното: „Основният проблем не е решен. Необходимо е да приключи икономическата и финансовата блокада срещу страната ни”.