Бразилската президентка Дилма Русеф може и да е дъщеря на българин, но все пак направи повече от щедра инвестиция от над 1 милиард долара не в неговата родина България, а в родината на идейния си баща Фидел Кастро – Куба. Внушителната сума е бразилското вложение в изграждането най-модерното за момента латиноамериканско пристанище – разположения на 45 км от кубинската столица Хавана порт Мариел, чийто първи етап бе открит от Дилма и от кубинския държавен глава Раул Кастро на 27 януари, точно в навечерието на старта на домакинстваната от Куба ІІ среща на върха на СЕЛАК (CELAC) – Общност на страните от Латинска Америка и Карибието. Форумът донесе голям дипломатически успех на Острова на свободата, събирайки там 31 от общо 33-ата ръководители на страните, членуващи в CELAC, плюс генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
Също като повечето управляващи днес в Латинска Америка леви президенти, Дилма Русеф е представител точно на онова поколение млади идеалисти, които през 70-те се бореха с тогавашните диктатури в страните си, мечтаеха да претворят примера на Фидел и се смятаха за „деца на Кубинската революция”. Днес те управляват и движат напред един динамичен континент с огромен природен, ресурсен и човешки потенциал, давайки пример на останалия свят за устойчиво развитие, за конструктивна регионална интеграция, за солидарност и за координирана борба с бедността и социалното неравенство. Въпреки вършеещата из света икономическа криза, Латинска Америка запазва средния за региона икономически ръст от около 3%, а за последните 10 г. е успяла да намали процента на бедното си население с 50%, сочи доклад на Световната банка, оповестен в навечерието на форума на CELAC в Хавана. В интеграционните процеси активно участва и Куба, която в годините на регионалната „лява вълна” се радва на подкрепата на много местни президенти. Изолацията и блокадата, която САЩ продължават да й налагат вече над 50 г., отдавна са отхвърлени от латиноамериканските правителства, а включващата Куба CELAC е значително по-деен и жизнен организъм от доминираната от Вашингтон Организация на американските държави (OEA). Която, впрочем, под латиноамерикански натиск през 2009 г. също възстанови кубинското членство, прекратено след революцията на строва през 1959 г.
При откриването на сегашната среща на CELAC Раул Кастро очерта многобройните все още сериозни проблеми в преодоляването на социалното неравенство на континента и общия стремеж на участниците да допринасят за напредъка в тази посока, както и за утвърждаването на региона като зона на мир и сътрудничество. Тази позиция залегна и в приетите от форума заключителни документи.
Силно впечатление на всички международни наблюдатели направи както внушителният дипломатически и политически авторитет на Куба, засвидетелстван от 31-ама участващи държавни лидери, така и подчертаният интерес на големите икономически сили Бразилия и Мексико към мащабни проекти за сътрудничество с Острова на свободата. При откриването на пристанището Мариел, което благодарение на бразилските инвестиции ще може да приема гигантски кораби с 200 000 тона водоизместимост и ще обработва по 822 000 товарни контейнера годишно, Дилма Русеф подчерта, че Бразилия би желала да стане първи външноикономически партньор на Куба. Сериозно бразилско присъствие ще има и в свободната икономическа зона, изграждана около пристанището, за която се очаква да се превърне в „кубинския Хонконг”. Куба се отплаща, изпращайки в Бразилия 2000 свои лекари. На свой ред президентът на Мексико Енрике Пеня Нието заяви, че страната му държи много на „привилегированото приятелство” с Куба. В знак на специално разположение неговото правителство още през ноември м.г. опрости 70% от кубинския дълг към Мексико, тоест 340 милиона долара. Мексиканско-кубинските отношения имат дълга приятелска история. Мексико е единствената латиноамериканска страна, която не скъсва дипломатическите си връзки с острова след революцията там и остава активен кубински „адвокат” на международния терен дори и в най-суровите години на американската блокада. Известно захлаждане настъпва през последните 10-15 г., когато властта в мексиканската столица преминава през ръцете на трима по-тясно обвързани с Вашингтон президенти. С Пеня Нието обаче към управлението се връща традиционно симпатизиращата на Хавана Институционно-революционна партия и това вещае активизиране и на икономическите връзки. Те са особено аткаркивни за външните инвеститори с оглед на протичащите в Куба процеси на икономически реформи, наричани „актуализция на икономиката” и насочени към стимулиране на частната инициатива. Бразилия и Мексико бързат да заемат перспективната ниша. Още повече, че след историческото ръкуване между Раул Кастро и Барак Обама в Йоханесбург, на поклонението пред Нелсън Мандела, все повече анализатори, включително в САЩ, предвиждат не тъй далечно затопляне и между Вашингтон и Хавана. „Европа да си вземе бележка: трябва да се води диалог и да се сътрудничи с Куба, а не да се бездейства,” писа при закриването на форума на CELAC испанският в. „Ел Паис”.