Защо е тъй епохално размразяването между Куба и САЩ, което наскоро оповестиха президентите на двете страни? Защото ако 54-годишното американско антикубинско ембарго падне, ще приключи един от най-дългите конфликти в съвременната история, част от който бе и най-рисковото приближаване до ядрена война – Карибската криза от 1962-ра.
Сега Хавана и Вашингтон си подават ръце с емблематична размяна на агенти. Кубинците пуснаха от затвора американеца Алън Грос, осъден през 2009 г. на острова при опит да снабди местни заговорници със сателитна техника и с 300 000 долара. Освободен бе и неназован кубински гражданин – „къртица” на ЦРУ. Американците пък върнаха в Хавана трима от арестуваните през 1998 г. в Маями петима кубински агенти, които още бяха зад решетките в САЩ, някои с доживотни присъди. Останалите двама вече се бяха прибрали след изтичане на сроковете им. Петимата – Антонио Гереро, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Гонсалес и Херардо Ернандес – са били внедрени в кубинската емиграция в Маями, за да информират за нейни терористични действия срещу Куба. А такива е имало много. Емигранти с връзки с ЦРУ стоят например зад взривяването през 1976-а на кубински пътнически самолет със 73 души на борда, зад гибелта на италиански турист в Хавана при експлозия в хотел през 1997 г., зад покушението срещу Фидел Кастро в Панама през 2000 г.и т.н. У дома си петимата са национални герои, защитавали родината от необявената война на САЩ. Вашингтон пък продължава да слави своите хора в Хавана като борци за демокрация. В своя поредица „Преса” ще припомни етапите от този дълъг сблъсък, който може би сега свършва.

.............................

Никоя друга малка страна не е играла по-голяма роля в световните дела от островна Куба – първия къс американска земя, на който стъпва Колумб през 1492 г. Територията й е почти колкото България – 110 000 кв. км, жителите днес са 11 милиона.
САЩ искат да купят острова от колонизиралата го Испания още в началото на ХІХ век. Апетитите на северния съсед ще докарат много беди на кубинците, пророкува идеологът на кубинското национално освобождение и на латиноамериканското единство, поетът Хосе Марти. Също като Ботев, Марти пристига с кораб в Куба през 1895 г. с група бойци, за да освобождава родината си от испанците и загива в битка. Войната се разраства и през 1898 г., когато испанците са почти разбити, в нея се намесват САЩ. Те договорят с Мадрид дотогавашните му колонии Куба, Пуерто Рико, Гуам и Филипините да минат под американски флаг.
Вашингтон „подарява” на Куба независимост през 1902 г., но в комплект с поправката „Плат” към конституцията й. Тя дава на Щатите две военни бази на кубинска земя (едната е прословутата Гуантанамо) и правото армията им да се намесва в защита на американските интереси. САЩ залагат на местни тирани, а ако забравят кой е господарят, ги сменят с други. Така става с диктатора Херардо Мачадо, който, за да удължи властта си, посяга да реформира конституцията – онази, с поправката „Плат”. През 1933 г. Мачадо е свален с преврат, последван от още един – начело със сержанта Фулхенсио Батиста. Така САЩ намират своя човек в Хавана. Батиста оглавява Генщаба и държи реалната власт. Става президент през 1940 г. Заиграва се с демокрацията и губи следващите избори. През 1952 г. изпреварва поредния вот с нов преврат се настанява на държавния връх.
При Батиста в Куба царстват приятелите му от американската мафия, хазартът и проституцията. Американци държат 70% от кубинската икономика – 90% от минната промишленост, 90% от електрическите и телефонните компании, 80% от комуналните услуги, 80% от търговията с горива, 40% от производството на нерафинирана захар, 50% от захарните плантации.
Контрастите в Куба са огромни. 0,5% от населението владее 36,1% от земята, докато 200 000 селски семейства нямат изобщо нищо. Безработицата не пада под 30%. Полицията изтезава и избива враговете на режима.
Това е фонът, на който група млади заговорници начело с 26-годишния тогава адвокат Фидел Кастро вдигат бунт. На 26 юли 1953 г. те атакуват казармата „Монкада” в град Сантяго де Куба, но са разгромени. Мнозина са убити, останалите отиват в затвора. В съда Фидел произнася реч манифест в духа на Марти, завършвайки: „Историята ще ме оправдае!”
След 2 г. Батиста заменя присъдите на бунтовниците с изгнание. Те се събират в Мексико и начело с Фидел, брат му Раул и присъединилия се към тях аржентинец Ернесто Гевара, наричан Че, сформират движение „26 юли”. През декември 1956 г. триото е сред 82-мата бойци на движението, които акостират с корабчето „Гранма” в Куба и започват партизанска война срещу Батиста в планината Сиера Маестра.
Идейно те следват Марти. Марксист е само Че. Комунистите в Куба, които са малко и изолирани, ги подкрепят вяло и скептично. КПСС смята брадатите самодейци от Сиера Маестра за авантюристи. Във Вашингтон пък считат, че Кастро, който е от заможно семейство, само иска да замести Батиста в президентството.
След 3-годишни битки с войската партизаните побеждават. Хавана ги посреща с възторг, след като в нощта срещу 1 януари 1959 г. Батиста бяга от страната. Фидел оставя президентството на друг, а сам става премиер и главнокомандващ армията.
От 15 до 27 април 1959 г. той е на неофициално посещение в САЩ, но президентът Дуайт Айзенхауер не го приема – отива на голф и оставя вицето си Ричард Никсън да се занимава с госта. Айзенхауер разбира, че е трябвало да бъде по-внимателен с Кастро, когато той започва да изпълнява обещаното на кубинците. На острова тръгват аграрна реформа и ограмотяване на населението. Бедняци са настанявани в имоти, конфискувани от сатрапи на Батиста и негови американски приятели. Национализирани са банките и най-големите предприятия – а това е главно собственост на американци. 979 компании от САЩ губят в Куба 2 млн. хектара обработваема земя, поне 1 млрд. долара преки инвестиции, 39 фабрики.
От октомври 1959-а ЦРУ вече действа за сваляне на новата кубинска власт и за физическо ликвидиране на Кастро. Според разсекретени по-късно в САЩ документи срещу революционния вожд е имало над 600 опита за убийство. А общо срещу Куба са организирани около 6000 терористични акта.
През 1960 г. на острова е създадена най-масовата гражданска организация, която действа и досега – Комитети за защита на революцията.
СССР проглежда, че в Куба става нещо сериозно, праща там свои емисари и от 1960 г. тръгва бартерът съветски петрол срещу кубинска захар. Но Кастро не бърза да се записва в съветския блок. Това става чак след организирания от ЦРУ десант на 1500 наемници от кубинската емиграция в залива Кочинос на 17 април 1961 г. Целта им е да обявят временно правителство и да поискат помощ от САЩ. Но не успяват – разбити са от силите на Кастро за 72 часа. Пленниците са върнати в САЩ в замяна на храни и лекарства. А Фидел обявава кубинската революция за социалистическа.
На 7 януари 1962 г. САЩ налагат търговско, икономическо и финансово ембарго срещу Куба, което е в сила и до днес. Продължават и подготовката на ново военно нахлуване на острова. Съветското разузнаване научава за плановете и те дават повод за инсталирането на съветски ракети в Куба. Това води до Карибската криза, изправила света през октомври 1962-а на ръба на ядрената война (карето вдясно). Куба става ключов геополитически фактор, но и мишена на най-дългата и сурова блокада в съвременната история.
(В броя от 24 декември следва продължение – за развитието на Куба като част от соцлагера, след разпадането на СССР и до днес.)

.........................

Карибската криза

През 1962-а в САЩ върви подготовката на ново военно нахлуване в Куба, научава съветското разузнаване. Москва уведомява Хавана и предлага да инсталира на кубинска територия свои ядрени ракети за предпазване от американската агресия. Съветският лидер Никита Хрушчов иска така да уравновеси и разположените в Турция американски ядрени ракети, способни да достигнат съветската столица. Кубинското ръководство се съгласява, а Фидел Кастро лично редактира предложения от руснаците договор за военна и материална помощ. Но той така и не е подписан.
Прехвърлянето на ракетите започва през лятото на 1962-а с кораби. Планирало се е инсталирането на 24 броя Р-12 със среден радиус на действие (около 2000 км) и на 16 броя Р-16 с междинен радиус (до 4000 км).
Ракетите са открити на 14 октомври от американски шпионски самолети, които по два пъти на ден прелитат над Куба. На 16 октомври Кенеди свиква съвета за национална сигурност, а на 22 октомври в драматично тв обръщение обявява военноморска блокада на Куба. Настоява СССР незабавно да прибере ракетите си от Куба и предупреждава, че при отказ ще има ядрен удар.
Хрушчов дава на заден. След интензивна размяна на послания между него и Кенеди на 28 октомври е договорено съветските ракети да се изтеглят от Куба, американските да се изтеглят от Турция и Вашингтон да не напада Острова на свободата.
Кастро обаче е бесен, че свърхсилите се договорят без дори да го питат и че не са издействани по-сериозни гаранции за Куба.

..................

Факторът Фидел Кастро

Когато Кубинската революция побеждава на 1 януари 1959 г., водачът й Фидел Кастро е 32-годишен. Бляскав оратор, способен да държи в захлас побиращия 2 млн. души Площад на революцията в Хавана със 7-8-часови речи, той пали с кубинския пример и революционерите в цяла Латинска Америка. Прекарва страната си през куп изпитания, но удържа социалистическия й курс дори и след като тя е изоставена от разпадналия се соцлагер през 90-те. Дочаква „лявата вълна”, която извежда почитатали на кубинската линия до президентските постове в много латиноамерикански страни. Оттегля се от активната политика след тежка операция през 2006 г. Начело на държавата го наследява брат му Раул.

.......................

Световният символ Че

С Кубинската революция се ражда и най-яркият бунтовнически символ на ХХ век – Ернесто Че Гевара. Портретната му снимка, направена от кубинския фотограф Алберто Корда през 1960 г., става емблема на студентските протести по света през 1968-а. Роденият в Аржентина през 1928 г. доктор Гевара обикаля цяла Латинска Америка, участва в революциите в Боливия и Гватемала, а от Мексико тръгва с братята Кастро да освобождава и Куба. След победата става министър на промишллеността и председател на Националната банка на Куба. Представя страната на много форуми по света. Дразни Москва с критиките си, че и СССР се държи империалистически, също като САЩ. Изоставя постовете в Хавана, за да се върне отново към освободителните движения. Първо в Конго, а после в Боливия, където е заловен и убит на 9 октомври 1967 г. Боливийските селяни и до днес се молят на „Свети Ернесто от Игера” (селото, където е убит). Тленните му останки са открити през 1997 г. и са пренесени в Куба.