Гостуването в България на дъщерята на легендарния Ернесто Че Гевара – д-р Алейда Гевара, бе безспорен новинарски хит в средата на май. Семейната история на гостенката, харизматичната й личност и нейната ярка речовитост фокусираха вниманието на медиите и така ги накара да забележат и събитието, по повод на което Алейда бе у нас – състоялата се на 15 и 16 май 2010 г. ХV европейска среща за солидарност с Куба, домакинствана от Асоциацията за приятелство “България-Куба” с председател Станка Шопова. Неслучайно форумът, на който се събраха над 100 делегати от 27 страни и на чието откриване дойде и зам.-председателят на Народното събрание Георги Пирински, сложи акцент върху необходимостта от засилване на достоверния и същностен информационен поток за случващото се във и около Куба в противовес на доминиращите в големите средства за масово осведомяване манипулации по темата. В нагледна илюстрация на феномена се превърна реакцията на събитието на повечето български медии, които му обърнаха внимание, само доколкото в него участваше дъщерята на Че Гевара. В същото време организатори и делегати успяха да превърнат срещата в най-представителната и най-добре проведената от съществуването на тези форуми. Първият от тях се е състоял още през 1985 г. Оттогава срещи от такъв тип се свикват на всеки две години в различни страни.
Пристигналата няколко дни по-рано кубинска делегация начело с председателката на Кубинския институт за дружба с народите (ИКАП) Кения Серано успя да посети Перник и Благоевград; да се срещне с председателя на Групата за приятелство с Куба в Народното събрание Любен Корнезов; да разговаря с ръководители и представители на Българския антифашистки съюз, на Съюза на българските писатели, на Синдиката на българските учители и т.н. Гостите от Куба участваха и в награждаването на победителите от ежегодния ученически конкурс “Куба – далечна и близка”, чийто инициатор е Асоциацията за приятелство “България-Куба”.
Навсякъде особен интерес предизвикваше участичката в делегацията

Елизабет Палмейро, съпруга на Рамон Лабаньино

– един от петимата кубинци, неправомерно осъдени в САЩ за действията им срещу терористичните планове на антикубинската емиграция в Маями и задържани вече 11 години в американски затвори. Апелът на Елизабет да се засили международната кампания за освобождаване на петимата, към която са се присъединили и десетима лауреати на Нобеловата награда, срещна топъл отклик.
Непосредствената и открита за контакти Алейда Гевара, която по професия е педиатър алерголог, бе най-търсена за интервюта, общи снимки и сърдечни прегръдки. Тя не се умори да разказва за баща си и за Кубинската революция, за истините и изкривяванията около Острова на свободата, за предизвикателствата на нашето време. В многобройните си срещи тя припомняше и за предишното си гостуване в България – преди 25 г. тя идва за първи път у нас заедно с по-малката си сестра Селия. Тогава двете посещават завод в Перник, чийто трудов колектив е вписал в своя списък името на Ернесто Гевара де Ла Серна и изпълнява и неговата норма. Полагаемата се заплата пък внася във фонд “Антиимпериалистическа солидарност”. “Това беше едно от най-красивите преживявания за мен и сестра ми във вашата страна. Все едно баща ни беше жив и работеше, за да помага на потиснатите хора в другите страни – точно както е правел през целия си живот,” подчерта Алейда Гевара.
По време на пресконференцията в кубинското посолство тя утоли жаждата на журналистите за повече подробности от живота на Че Гевара със семейството му като разказа непознати на българската публика епизоди от едновременно и веселото, и прочувствено общуване на митинчия команданте с децата му. Например – за съчинената от самия него приказка за сина му Камило, или за песничката за кравата, записана на магнетофонна лента специално за Алейда. Гостенката изрично наблегна и на “дарбата на Че да обича”. Защото “ако не можеш да обичаш, не си способен да дадеш живота си за друго човешко същество”.
Дъщерята на Че успя да насочи интереса и към повода на гостуването си – солидарността с Куба и свикваната по този повод у нас среща. Ето какво разказа Алейда в едно от първите си интервюта, дадени в България: “Благодарение на името на баща ми привличам вниманието и мога да бъда чута, да казвам истини за Куба, да засягам теми, които “големите” медии по света често манипулират и изопачават. Например сега много се шуми около смъртта на осъдения за квартирни кражби и улични побоища криминален затворник Орландо Сапата в резултат на обявена от него гладна стачка. Онези, които наричам продажници, защото плюят по страната си срещу пари от чужбина, го обявиха за дисидент чак на 75-ия ден от гладуването му, когато разбраха, че могат да го използват за политически цели. Той почина на 86-ия ден. Бяха му осигурени максимални медицински грижи – факт, който собствената му майка призна, но той категорично отказа да се храни. Исканията му бяха за

персонални телефон, телевизор и готварска печка в килията.

Как да стане, след като Куба вече пет десетилетия живее в сурова икономическа блокада и още не може да гарантира такива блага на всеки от честните си секачи на захарна тръстика, та ще глези един престъпник?! Разбира се, страната ни много съжалява за смъртта му – като за смъртта на всяко човешко същество. Но в измислиците, които сега се множат около името на Сапата, няма истина – той никога не е бил политически затворник. Сбъркахме. Този случай трябваше веднага да се разгласи такъв, какъвто е. Вместо това допуснахме той да бъде злонамерено раздут и изкривен в чуждите медии. Сега по инерция се спекулира и с друг любител на гладни стачки – Гийермо Фариняс. Този пък е осъден за нападение над жена и за побой над старец, на който после трябваше да се прави тежка операция, за да бъде спасен. Трудно ми е да изброя за кой път Фариняс обявява и прекъсва поредната си гладна стачка. Прави го от собствения си дом в Санта Клара. Защото моята обвинявана в какви ли не грехове държава вместо да приложи ефективна присъда за неговите криминални деяния го остави да си живее у дома. Има си там телефон, по който раздава интервюта, интернет, по който води свой блог, приема лично чужди посланици и т.н.”
Интерпретацията на споменатите от Алейда Гевара събития в повечето европейски политически среди и медии доведе до т.нар. Обща позиция на ЕС, която поставя сурови условия на Куба – обстоятелство, възприемано на Острова като обидна намеса във вътрешните работи. Кампанията по този повод пък се определя от Хавана като “клеветническа”. Темата бе сред акцентите и на откритата на 15 май в София ХV европейска среща за солидарност с Куба.
Голям интерес предизвика изказването на испанския делегат Раул Мартинес. Той запозна аудиторията с подробностите на

електронния проект “Кубаинформасион”,

който да разпространява обективна информация за Острова на Свободата. Предложението на Мартинес инициираният в Страната на баските проект да се разшири и да стане мрежа за обмен и разгласяване на обективни факти за живота в Куба бе въодушевено подкрепено от делегатите.
С оживление и интерес бе посрещнат и обзорът за дейността на европейската мрежа на “МедиКуба”, представен от координаторката му Марианхелика Касула.
Елизабет Палмейро развълнува дълбоко аудиторията в парк-хотел “Москва” с изказването си за драмата около съдбата на петимата осъдени в САЩ кубински антитерористи и на техните съпруги. На две от тях – Олга Салануева и Адриана Перес, съпруги на Рене Гонсалес и на Херардо Ернендес – американските власти вече 12-та година отказват да издадат визи, с което лишават мъжете им зад решетките дори и от утехата да бъдат посетени от най-близките си същества. Сред участниците в срещата бе разпространена подписка, инициирана от шведски жени и предназначена за Мишел Обама с апел за позитивно решаване на хуманитарния казус. Разпространена бе и декларация на нобеловата лауреатка Надин Гординер с подробности за скандалните нарушения на законите на самите САЩ в съдебните битки по делата на петимата кубински антитерористи, с доказателства за тяхната невинност по повдигнатите им обвинения, с настояване американският президент Барак Обама да вземе решение за освобождаването им. Във всяко от изказванията на софийския форум се подчертаваше решимостта да се продължат активните действия в същата посока.
Няколко източноевропейски делегати изтъкнаха трудните условия, в които им се налага да развиват дейността си в подкрепа на Куба – при наложен след промените от 1989 г. негативен спрямо идеите им обществен контекст. В същото време всеки от тях подчерта и

въодушевяващата сила на кубинския пример,

който потвърждава, че идеите за социална справедливост могат да се реализират и успешно, независимо от всички агресивни действия на противниците им в световен мащаб. Следното споделено в кулоарите мнение синтезира този възглед така: “Кубинската революция, някогашното палаво дете на вече изчезналата социалистическа система, на което строгите чичковци от промосковския блок постоянно налагаха измислени от тях схоластични правила, се оказа най-жизнеспособно, най-здраво вкоренено в реалността, най-предразположено към ефективно развитие и най-обнадеждаващо за привържениците на левите идеи по света”.
На срещата бе прожектиран филмът на ирландката Берни Дуайър “Денят, в който дипломацията умря”. С конкретни факти творбата доказва намесата на Службата за защита на интересите на САЩ в Куба във вътрешните работи на страната, както и прякото финансиране на анонсиращите се като дисиденти противници на социалистическия строй.
“Този строй не е префкетен. Ние самите постоянно се учим в движение да поправяме допусканите грешки. Критични сме, взискателни сме. Но колкото и да търсех в съвременния свят, аз не открих за себе си по-хуманен строй от социалистическия,” заяви Алейда Гевара във вълнуващото си слово при закриването на ХV европейска среща за солидарност с Куба. Тя подчерта още: “Много ми е забавно, когато разни европейски фактори ме питат: какво ще стане с Куба, когато братята Кастро си отидат? Как не можаха за толкова години да проумеят, че Кубинската революция не е дело на един или двама души, колкото и влиятелни да са те, а е дълбок процес, произлизащ от народа и претворяван от народа?! На мен пък ми се иска да попитам:

а какво ще стане с тази Европа,

която загърбва хуманизма и социалните грижи към хората, която абсолютизира властта на транснационалните корпорации и банковите спекуланти, която кара редовите граждани да плащат за предизвиканата от алчността и безочието на богатите криза, която изпраща войски да помагат на американците да мачкат Ирак и Афганистан, която нехае за правата на палестинците, за глада на африканците, за съсипването на природата?...”
Словото на Алейда предизвика бурни овации и вдигна на крака делегатите.
В приетата заключителна декларация участниците в софийския форум отправиха следните 6 искания: “1. Вдигане на убийствената блокада на САЩ срещу Куба, която вече 18 пъти е била заклеймявана в ООН; 2. Призоваваме правителствата на европейските държеви към анулиране на Общата позиция на ЕС спрямо Куба и към прекратяване на жестоката клеветническа кампания, както и към преустановяване на медийната агресия и възстановяване на отношенията на основата на взаимното уважение между суверенни нации; 3. Незабавно освобождаване на Петимата кубински борци-антитерористи, излежаващи присъди в затвори в САЩ, както и издаване на отказваните вече 11 години визи на техните съпруги, които така да получат право на свиждане; 4. САЩ да върне окупираната кубинска територия в Гуантанамо, която е военноморска безе и международен концентрационен лагер на САЩ и която въпреки обещанията на Обама все още не е затворена; 5. САЩ да прекратят финансиранетона на продажници и терористи на територията на Острова и извън нея; 6. Екстрадиране и осъждане на заклетите терористи, постоянно пребиваващи в САЩ – Посада Карилес, Орландо Бош и др.” (Споменатите в последната точка имена са с доказани участия в редица терористични актове срещу Куба, извършени в различни години).
Декларацията завършва ясно и недвусмислено: “Подкрепяме Кубинската революция – истински пример за

достойнство, суверенитет, социална справедливост,

устойчиво развитие, интернационална солидарност, както и нейното правителство като законен представител на мнозинството на кубинския народ. Подкрепяме борбата на народите от Латинска Америка за суверенитет, боливарските процеси на преобразования, които създават истинската независимост, както и АЛБА (“Боливарската алтернатива за нашата Америка”) – справедливия и респектиращ проект за икономически, соцален и културен обмен между държавите.”
Софийският форум прие и конкретна програма за съвместни действия на Европейското движение за солидарност с Куба. По предложение на германските делегати бе решено следващата подобна среща да се състои в Германия.
Емоционалната поанта бе митингът-концерт в зала “Утиверсиада”. Наред с винаги възпламеняващата публиката Йорданка Христова в него участваха също Нина Николина, Калин Вельов, група “Тумбаито”, Алфредо Торес, фолклорен състав “Витошанчета”, детски танцови ансамбли от читалище “София” и т.н. Изненадващо за всички Алейда Гевара също показа певчески умения, макар съвсем скромно да подчерта, че не е певица. А когато “Тумбаито” и Данчето Христова нажежиха залата с “Гуантанамера”, Алейда не издържа и скочи да танцува заедно с цялата кубинска делегация. Дори започна да учи на стъпките облечените в български носии деца от “Витошанчетата”, които я следваха в захлас. Повечето от тях после се надпреварваха да й взимат автографи и да се снимат с нея за спомен, докато залата не се уморяваше да скандира думите на Че: “Hasta la victoria siempre! Винаги до победа!”
......................

Драмата на “Петимата”

"САЩ уж се борят с тероризма, а държат зад решетките тъкмо борци с тероризма! Нали Обама взе Нобелова награда за мир? Ами хайде да я заслужи! Да освободи Петимата! Има такива правомощия!"
Това каза пред ХV европейска среща за солидарност с Куба, състояла се в София, Елизабет Палмейро, съпруга на един от петимата осъдени в САЩ кубински антитерористи – Рамон Лабаньино.
Ето и фактологията около тази драма. Имената на Петимата са Херардо Ернандес, Рамон Лабаниньо, Антонио Гереро, Фернандо Гонсалес и Рене Гонсалес. Двама от тях са родени в САЩ и са американски граждани. Всичките са минали през кубинския комсомол – Съюза на младите комунисти, и са членове на ККП. Внедрени са в антикастристки емигрантски организации в Маями с цел да информират за техни терористични планове и намерения за накърняване на кубинската държавност. След като благодарение на информациите им се натрупват достатъчно данни, които доказват престъпните кроежи на най-радикалните емигрантски групировки, Куба алармира представители на американското ФБР за агресивната подготовка, насочена срещу нея и извършвана на американска територия. Вместо да вземат мерки срещу терористите обаче, във ФБР засичат кои може да са информаторите и през септември 1998 г. арестуват петимата агенти. Държат ги 17 месеца в карцер (което е в разрез и с американския закон), а съд в Маями им издава през 2001 г. крайно тежки за “шпионаж и застрашаване на националната сигурност на САЩ”. Херардо Ернандес получава две доживотни присъди и още 15 г. затвор, Рамон Лабаниньо – една доживотна присъда и 18 г. затвор, Антонио Гереро – една доживотна присъда и 10 г. затвор, Фернандо Гонсалес – 19 г. затвор и Рене Гонсалес – 15 г. затвор.
От произнасянето на присъдите насам Куба води широка международна кампания за освобождаването на Петимата. В нея се разяснява, че мисията им не е била да подкопават сигурността на САЩ, а тъкмо обратното – да я укрепват, ако се приеме, че най-важното за нея е да бъде преборен тероризмът и ако се следва логиката, че това би трябвало да включва и неутрализиране на терористичните попълзновения на най-радикалните кръгове от кубинската емиграция в САЩ. Целта, разбира се, е била да се предотвратяват преди всичко диверсионни действия и заговори срещу самата Куба. Петимата са действали само в средите на кубинската емиграция в Маями и не са имали нито достъп до застрашаващи американската сигурност данни, нито намерение да търсят такъв достъп.
След дълги процедури по обжалване Апелативният съд на Атланта потвърждава присъдите на Херардо Ернандес и Рене Гонсалес и постановява преразглеждане на присъдите на Антонио Герреро, Фернандо Гонсалес и Рамон Лабаньино. Такова преразглеждане е направено на два процеса в Маями през октомври и през декември 2009 г. На тях най-после е признато, че осъдените не са се покушавали срещу националната сигурност на САЩ. Първоначалните присъди са променени така: Антонио Герреро – вместо една доживотна присъда и 10 години затвор получава 21 години и 10 месеца затвор плюс 5 години условно; Фернандо Гонсалес – вместо 19 години зад решетките получава 17 години и 9 месеца; Рамон Лабаньино – вместо от една доживотна присъда и 18 години затвор получава 30 години.
Веднага след процеса тримата с преразгледани присъди изпратиха следното послание:

Скъпи братя и сестри от Куба и по света,
Вече излежахме повече от 11 години в затвора, без да има справедливост в нито една инстанция от правната система на САЩ.
Трима от нас бяха преместени в Маями, за да бъдат съдени повторно по разпореждане на Единадесетото заседание на Апелативния съд в Атланта, който реши, че присъдите ни са несправедливо наложени.
Нашият брат Херардо Ернандес, който излежава две доживотни присъди плюс 15 години, беше изключен съвсем произволно от този процес за повторно произнасяне на присъди. Неговият случай продължава да е най-несправедливият в нашия процес. Правителството на САЩ познава лъжливите обвинения срещу него, както и несправедливостта на присъдата му.
Процесът беше труден, всеки детайл, в който участвахме заедно с нашите адвокати, беше оспорван. Но ние не отстъпихме от нашите принципи, достойнство и чест и през цялото време защитавахме нашата невинност и достойнството на родината си.
Както по време на ареста, така и в други моменти през всичките тези години получихме предложение за съдействие от правителството на Съединените щати с цел да бъдем съдени по-благосклонно. Ние още веднъж отхвърляме такива предложения и никога няма да ги приемем при каквито и да било обстоятелства.
В резултата от заседанията за преразглеждане на присъдите личи усърдната работа на юридическия екип и неразрушимата солидарност на всички вас.
Много е важно, че правителството на Съединените щати за първи път след 11 години се видя принудено да признае, че не сме навредили на националната сигурност.
Също за първи път прокуратурата призна публично съществуването на силно международно движение за нашето незабавно освобождаване, което накърнява имиджа на правната система на САЩ пред международната общност.
Още веднъж се потвърждава абсолютно политическия характер на този процес.
Нас петимата ни обвиняват в престъпления, които изобщо не са доказани. Въпреки че три от присъдите бяха частично намалени, несправедливостта спрямо всички нас продължава.
Кубинско-американските терористи продължават да живеят абсолютно безнаказано.
Повтаряме: Ние петимата сме невинни!
Чувстваме се дълбоко развълнувани и благодарни от постоянния израз на солидарност, която е толкова решителна в продължителната битка за справедливост.
Заедно с вас ще продължим до крайната победа, която може да бъде извоювана единствено със завръщането на петимата в родината.

Антонио Герреро Родригес
Фернандо Гонсалес Льорт
Рамон Лабаньино Саласар