Признаване и стимулиране на различните форми на собственост, децентрализиране на икономиката, автономия на предприятията, по-благоприятна среда за чуждите инвеститори, повече икономическа самостоятелност за общините, отмяна на купонната система, създаване на специални зони за развитие... Това са само част от акцентите на един мащабен документ за икономически преобразования в Куба, който в момента приковава вниманието на жителите на острова и на света.
Официалното наименование на документа е “Проект за тезиси на икономическата и социалната политика”. Изработван е в продължение на месеци от специализирани работни групи под ръководството на Комисията за икономическа политика, председателствана от президента на страната и втори секретар на управляващата ККП Раул Кастро. От 1 декември т.г. до 28 февруари 2011 г. проекто-тезисите, които се разпространяват масово като брошура, ще преминат през всенародни обсъждания из цялата страна. След като се отчетат изказаните за документа мнения, той ще бъде внесен за разглеждане на VІ конгрес на ККП, свикван през април догодина. Отсега се знае, че основната задача на форума ще е да се фокусира именно върху предлаганите икономически промени в Куба.
Те се приемат нееднозначно, особено в чужбина. В България е неизбежно да предизвикат асоциация с някогашния Указ 56 от януари 1989 г., смятан за първа крачка към пазарните механизми у нас. В други европейски страни също витаят тълкувания, че Куба се насочва към вид пазарен социализъм и “либерализация”. Според Би Би Си предложението за промени “има много общо с опита на Виетнам”, който от над 20 години строи “социалистическа пазарна икономика”. Зле настроените срещу властта в Хавана ликуват, че социализмът на острова се е провалил и затова завива към капитализма. Подобен завой обаче съзират и почитатели на Кубинската революция, стреснати, че тя отстъпва от идеалите си.
Последното важи и за част от кубинските граждани, подкрепящи общественополитическия модел в страната. Свикнали с революционната лексика и с всеобщото преклонение пред образци като отдадения на доброволния труд и на саможертвата Че Гевара, на много хора днес им е трудно да се пренастроят на по-прагматична вълна. Ето защо Хавана не се вълнува толкова от бонусите, които би могла да спечели примерно пред ЕС, ако представи замислените промени като “пазарни реформи”, а се стреми преди всичко да убеди собствения си народ, че преобразованията са продължение и актуализиране на революцията в новите условия на променящия се свят.
Тези аргументи не звучат за първи път на Острова на свободата. До пазарни елементи се прибегна още през 1996-1997 г., когато Куба се отвори за чужди инвестиции и благодарение на последвалия бум най-вече в туризма започна да бележи растеж от около 7%. Страната нямаше друг изход насред несекващата американска блокада и след изпитанията на “специалния пероид”, последвал рухването на световния соцлагер. Този подход й позволи да съхрани големите социални плюсове за населението си като безплатното здравеопазване и образоване.
Световната икономическа криза от последните години обаче сви потока от туристи към Куба и съответно приходите в този бранш. Последва и спад в международните цени на никела – основния износен продукт на страната. Ето защо по-дълбокото преструктуриране на икономиката се обмисля сериозно от кубинските власти още от началото на 2008 г. Тогава, след избирането си за председател на Държавния съвет от Националното събрание Раул Кастро, изрично набляга на нуждата да се подобри стопанската ефективност, производителността, стимулирането на качествения труд.
В същата посока са и доста от “Разсъжденията на другаря Фидел” – така се нарича коментарната рубрика на по-големия от братята Кастро и исторически водач на Кубинската революция, който след тежко боледуване и дълго възстановяване тази година се върна на активната политическа сцена. С неоспоримия си авторитет Фидел лично подкрепи и аргументира сегашните предложения за дълбоки икономически промени в преки срещи със студенти и работници. Ето и едно от последните му изявления: “В този реален свят, който трябва да бъде променен, всеки революционен стратег и тактик е длъжен да възприеме такива стратегия и тактика, които да го отведат именно до фундаменталната цел за промяна на този реален свят. Никоя тактика или стратегия, която разединява, не е добра”. В една от наскоро излъчените по кубинската телевизия срещи на Фидел с младежи той се самоцитира – припомня своя показателна реч от 2005-а, за която казва, че е “по-актуална от всякога”. Ето го и цитатът: “Провалихме се в борбата със злоупотребите, с отклоняването на средства, с кражбите. Сред допуснатите грешки най-съществената бе да си мислим, че знаем какво е социализмът или как се строи социализъм. Това са грешките, които трябва да поправим”.
Очевидно именно такова едно “поправяне” е и целта на сегашния “Проект за тезиси на икономическата и социалната политика”. И Фидел, и Раул подчертават, че мерките се налагат, за да може революцията да оцелее сред обзелата света икономическа криза, но че социализмът остава водеща идеология.
В Куба не се говори за тезисите като за “реформи”. Авторитетният писател и анализатор Енрике Убиета в статията си “Революция или реформа в Куба” се аргументира с факти от историята, че в кубинското национално самосъзнание революционният подход се свързва с независимостта (още от епохата на Хосе Марти), а реформитският – със зависимостта. За Убета сегашните преобразования са просто “актуализация на икономическия модел”. Обобщението е следното: “Капитализмът стимулира индивидуализма; социализмът не винаги е умеел или можел да освободи максимално и в обществен интерес заложбите на индивида. Актуаризацията на кубинската икономика вдъхва сила именно на тези възможности”.
Сегашните мерки бяха предшествани от оповестяване през август на поетапно свиване на раздутите щатове в държавните предприятия. До април догодина ще бъдат съкратени около 500 000 души. Очаква се те да се влеят в стимулирания сега частен сектор.
В самите тезиси изрично се подчертава, че ще доминира социализмът и планирането, “а не пазарът”; че “няма да се позволи концентрация на собственост” (тоест появата на скорострелни “нови богаташи”); че в трансформиращите се в самостоятелни дружества досегашни държавни фирми онзи, “който решава, няма да преговаря” с евентуалните местни или чужди партньори – с цел да се избегне корумпиране и т.н.
Специално внимание е отделено на купонната система, която досега предоставяше на 100% от жителите на страната всички основни хранителни и битови продукти за месеца на съвсем символични цени. Това бе гаранцията на държавата, че за всеки кубинец е осигурен жизненият минимум. Местните хора го възприемаха като бонус. Сега това отпада. Явно с напредъка на останалите промени, които отварят по-широк простор на съществувалия и досега, но в свити форми частен бизнес, ще се множат кубинците с по-високи доходи. И държавата няма защо да се натоварва със субсидиране на купони и за тях – те сами ще могат да си осигуряват същите продукти и на “свободни” цени. Все пак се запазва система за подпомагане на онези, чиито доходи ще останат ниски по една или друга причина.
Дава се тласък на икономическото развитие на общините. Фирмите, разположени на тяхна територия, ще плащат данъци на местните съвети, а те от своя страна могат да ги инвестират в разработвнето на локални туристически обекти и също да печелят.
Ще бъдат “признавани и стимулирани” смесените предприятия, кооперативите, арендаторите, работещите за собствена сметка и “всички останали форми на собственост”. Общо 178 специалности се отварят за частния бизнес, а на 83 от тях е разрешено да имат и наемни работници. Държавните предприятия ще се радват на по-голяма автономия, никой няма да се намесва във финасовите им операции, но онези, които не успеят да донесат печалби, ще бъдат закрити. Ще се съкрати броят на предприятията на държавна издръжка. Ще продължи финансирането само на онези, които извършват държавни дейности, както и всичко в сферата на здравеопазването и образованието, които остават безплатни.
Очевидно от 1 декември нататък за кубинците предстоят 3 месеца на оживени дебати по предложенията от проекто-тезисите. Тази форма на “пряка демокрация” заслужава специално вглеждане. Както припомня кореспондентът на Би Би Си в Хавана, “макар и да не е задължително, кубинските комунисти събират мненията на населението по въпросите от най-голям обществен интерес, поради което се свикват масови събрания по квартали, по месторабота и по учебни заведения”. Ще е повече от интересно да се чуе гласът народен за вятъра на промяната над Куба.