Първи януари в Куба е не само начало на всяка нова година, но и национален празник, защото точно на първи януари 1959 г. побеждава Кубинската революция, предвождана от Фидел Кастро. След като той се разболява и оттегля от властта през 2006-а, начело на страната застава по-малкият му брат и дългогодишен военен министър Раул Кастро.
Психоложката и сексоложката Мариела Кастро е най-нашумялото по света от общо четирите деца (три дъщери и един син) на Раул. И двамата й мъже са чужденци. Чилиец е бил първият й партньор, с когото живее без брак и на когото ражда дъщеря, а настоящият й съпруг, от когото има син и дъщеря, е италианец. Но Мариела блести със собствена светлина като ръководителка на кубинския Национален център за сексуално възпитание (CENESEX). Освен че от тази позиция брани правата на гейове, лесбийки и транссексуали, тя усърдно промотира и програми за превенция на СПИН. Дейността й дава възможност за широки международни контакти. Тя много пътува в чужбина. Била е два пъти дори в САЩ, където още има забрана за влизане на членовете на семействата на висшите кубински ръководители. Въпреки това Мариела е получавала визи и е гостувала там по покана на местни организации през 2002-а и 2012-а. Произвела е фурор със своята непринуденост, комуникативност и готовност да обсъжда всякакви теми. Дали пък точно в полето на сексуалните малцинства няма да се появи пробивът в стоплянето на отношенията между Куба и САЩ? И защо това да не се усети още през втория мандат на Барак Обама, легализирал еднополовите бракове?...
Централата на CENESEX се намира в прекрасна старинна сграда с колонада и градина в резиденциалния хавански квартал Ведадо. Там винаги е оживено. Влизат и излизат младежи с нежни жестове, широкоплещести, но ярко гримирани създания, хванати за ръце момичета в панталони. Всичките – усмихнати, дружелюбни, разговорливи и без капка притеснение от нетрадиционната си ориентация. Чувстват се тук като у дома си. И са много горди с изложбите и другите културни прояви в Центъра. Повечето – организирани по инициатива „отдолу”.
Мариела ме приема в своя кабинет с голяма тераса на втория етаж, но се налага да почакам за началото на интервюто – тя довършва важна кореспонденция на лаптопа си. Междувременно раздава указания и разменя шеги с влизащи и излизащи сътруднички/ци, най-високата/ият и мускулестата/ият от които любезно ми поднася кафе. Имам време да огледам стените на кабинета, окичени с еротични графики на известен кубински художник. Когато най-после Мариела приключва с неотложното писмо и сяда до заседателната маса пред мен, се сеща, че не е имала време да обядва. Затова допълва кафето с бисквити, по които преди всяка хапка мазва по малко майонеза от бурканчето, донесено й от секретарката.
Събеседничката ми е непосредствена и естествена, има лъчезарна усмивка и много бързо те печели за приятел. Удивително прилича на майка си – грациозната Вилма Еспин. Потомка на френски род, заселил се в Куба, Вилма, както и до днес всички в Куба свойски я наричат, се дипломира в Кембридж като инженер-химик, а после дейно участва в и в Кубинската революция. Залюбва Раул Кастро още по време на партизанската война в Сиера Маестра. Двамата се женят след победата на революцията през януари 1959 г. Вилма става несменяема председателка на Федерацията на кубинските жени от основаването й през 1960 г. до смъртта си през 2007 г. Съпругата на Раул е много обичана заради големите права, гаранции и държавни грижи, които издейства за жените и децата в страната. Примерно, на кубинките е позволено да не ходят на работа през дните на месечния цикъл... Освен Мариела, Вилма ражда също и сестрите й Дебора и Нилса, а „изтърсакът” е дългоочакваното момче Алехандро. Днес роденият през 1965 г. син е полковник в кубинското МВР с опит от войната в Ангола зад гърба си и е личен асистент на баща си. Смята се, че именно той от младото поколение в рода Кастро е определен за политическа кариера и вероятно за бъдещ висок пост. Той вече се изявява и като публицист – наскоро представи в Москва книгата си „Империята на терора” за тайните операции на САЩ срещу Куба.
За Мариела пък се говори, че през 80-те била първата, дръзнала да се появи топлес в Куба, и оттам й тръгнала славата на „бунтарката” в семейството. Преди да започна с въпросите тя ми подарява няколко броя от списанието „Сексология и общество”, което също оглавява. С любопитство разгръща и броя на „ТЕМА”, който й нося.
..............

Мариела, била ли си в България?

- Не, за съжаление. Но ми е много приятно да дам първото си интервю за българско издание. В нашето семейство за България винаги се е говорило с много добро чувство, много позитивно. Родителите ми много пъти са гостували у вас, имаха много български пирятели. Майка ми много се интересуваше от всичко, свързано с вашите рози, чак до сладкото от рози, което караше и мен да ям. В къщи винаги имахме сладко от рози. Майка ми беше от френско потекло. Французите винаги са правили сладка от цитруси. Това си беше традиция. И тя правеше сладка от различни неща. Но розите във вид на сладко наистина бяха изненада за мен.

Как родителите ти са повлияли върху формирането ти като личност?

- Всички родители винаги влияят силно върху децата си. Те са пример от много гледни точки – като лични истории, като работа, като ценности, които внушават. Но разбира се и ние, децата, стигаме до момент, в който започваме да анализираме родителите, да ги гледаме критично. Така че и аз докато учех в университета отстоявах своето собствено виждане на социализма. И то не съвпадаше съвсем с онова, което си представяха родителите ми. Работата, с която се занимавам, може да съвпада или не с разбиранията на поколението на моите родители, но аз смятам, че всяка генерация си има своите ангажименти в рамките на това алтернативно и справедливо общество, което градим. Затова на мен ми харесва да работя с младите. Трябва да водим диалог. Не само да предаваме нашия опит и гледни точки, но да им даваме и възможност да генерират свои собствени проекти. Имали сме противоречия с родителите ми, което е логично, нормално, но все пак оставаме с общи стремежи – кубинското общество да напредва, да се развива. Не винаги сме на едно мнение как да става това, но нищо, такъв е животът.

Разкажи за оглавявания от теб Национален център за сексуално възпитание.

- Нашият център – CENESEX, възниква като резултат от стремежа на Федерацията на кубинсикте жени (FMC) да улеснява националната програма за сексуално възпитание, ориентирана главно към жените и децата. Федерацията е основана през 1960 г. Две години по-късно се създава списание „Мухерес” („ Жени”). От него тръгва инициатива жените да бъдат образовани за репродуктивното им здраве, за правата им, за ролята им в семействата и т.н. На събранията възниква и искане да се включи също сексуалното възпитание. Федерацията сформира мултидисциплинарна група, в която влизат министерствата на образованието и на здравеопазването, както и самата Федерация. Изработва се стратегия, утвърдена от ІІ конгрес на FMC през 1974 г. На следващата година сексуалното възпитание става съставна част от политиката на кубинската държава. През 1976 г., когато се създава нашият парламент – Националната асамблея, въпросната група получава съветнически статут, а през 1977 г. вече е работна група към парламента. През 1979 г. тя се превръща в център към здравното министерство. А през 1989 г. с решение на същото министерство получава сегашното си име – Национален център за сексуално възпитание (CENESEX). Важно завоевание е, че на конференцията на ККП през януари 2012.г. партията се произнесе ясно против всички форми на дискриминация и за първи път включи в тях и дискриминацията по полова ориентация и по полов признак. Сега целта е това да влезе и в законодателството. CENESEX развива национална програма по своята тематика, прави изследвания, изготвя информации за човешките ресурси и т.н. Подготвяме професионалисти по сексология и сексуално възпитание, публикуваме научни книги и статии. Имаме собствено издателство, издаваме списанието „Сексология и общество”, поддържаме своя уеб-страница. Сега я преобразуваме, за да има по-широк достъп, включваме я към социалните мрежи в интернет. Имаме много млади активисти.

Що за хора са?

- Заинтересовани от тематиката. Гейове, лесбиийки или хетеросексуални. Например първата група в социалните мрежи бе оформена от комисията по сексуално възпитание в една от общините на страната. Друга подобна група създадоха сътрудниците на CENESEX. После се появи още една – на транссексуалните, която се разшири с хора, сменили пола си. Те привлякоха и семействата си. В ход е проктът „Транс-Куба”. Правят се спектакли за трансформацията, в които чрез изкуството се третира и здравната проблематика. Лесбийки от Сантяго де Куба пък още през 2002 г. основаха групата „Лас Исабелес”. Това е група за размисъл за сексуалното здраве на жените изобщо, не само на лесбийките. След тях се появи и групата „Ореми” - на бисексуалните приятели на йоруба, древната африканска религия, пренесена в Куба с робите от Африка. После се роди и „Феникс” от град Сиенфуегос – група юристи, занимаващи се със сексуалните права. Hombres por la divercidad („Хора за различност”) – това е името на друга от групите. Има много хора на изкуството, които развиват проекти в своята си област, включвайки в тях и образователни елементи от нашите програми.

Как се финансира всичко това?

- Проектите са предимно държавни, с голямо участие на гражданското общество. Здравното министерство е заделило определен бюджет за такива цели. Частта, която не достига, я попълваме с международни проекти по линия на ООН. Така е например с програмата за превенция на СПИН.

Вярно ли е, че Куба е легализирала гей браковете, както съобщиха някои световни медии миналата година?

- Не, все още не. В момента обновяваме Семейния кодекс, който е приет още през 1975 г. През годините в него вече са били правени модификации. Сега предлагаме да се включи признаването за легални на двойките от един и същи пол. Това би гарантирало правата за наследяване. Предстои обсъждане в парламента. Все още не става дума за брак. Но според мен трябва да стигнем и до там.

Какво ще кажеш за „актуализацията на социализма”, както в Куба наричате промените у вас през последните години? По света често ги възприемат като вариант на „китайския модел”...

- Кубинският народ е показал ясно своята обвързаност със социализма и своята заинтересованост Куба да осъществи своя социалистически преход. По моите критерии ние всъщност още не сме социалистическа страна, а сме в процес на разработване на нашия социалистически проект. Това е един непрекъснат процес на учене. Той не е затворен, не е приключил. Новите условия оформят нови предизвикателства и поставят нови елементи за анализ. В проекта ни, съпроводен с много трудности, се е акумулирало всичко, което човечеството е натрупало досега, всички социални механизми, съдържащи и негативни елементи като дискриминация или експлоатация. Да се промени всичко това заедно със социалното съзнание е изключително сложно. Едно от най-големите предизвикателства на социализма е именно културната промяна, промяната в съзнанието. Тя изисква нови механизми, също и в икономическата сфера. Подготвайки своя VІ конгрес, който се състоя през април 2011-а, ККП задвижи един широк всенароден дебат по проблемите на страната. В него пряко се включиха милиони кубинци. Целта бе всеки, който не харесва нещо в живота ни, да даде своите предложения за корекции на грешките. Днес всички събрани предложения се внедряват чрез нови закони и други нови мерки на властта. Несъмнено налице са още много нерешени противоречия, имаме още много неща да променяме, защото никак не е лесно всичко да се реши от раз. Така че сме в процес на непрестанен градеж.

Как един чужденец да разбере какво става в Куба?

- Ами да дойде да поживее тук като кубинец. Да види колко е трудно. Колко противоречия имаме. Винаги повтарям, че не трябва да се боим от противоречията, а да работим, за да ги преодоляваме. Задачата на партията е да изучава внимателно тези противоречия и да ги слага на масата за обсъждане, за решаване. Не да ги запушва, не да ги премълчава. Ако започне да го прави, ще престане да е партия авангард, която води към социализъм. Народът иска социализмът да се засили, да се подобрят механизмите му. Имаме плюсовете на безплатното здравеопазване и образование, на напредъка в спорта и културата. И не искаме да ги губим. Искаме плюсовете да се умножат и засилят. Да се подобрят механизмите, за да се даде най-висококачествено обслужване на населението във всички сфери. Да се стимулира производството на продукти и услуги – както чрез по-ефективно държавно управление, така и чрез личния, частния принос. Всичко това – подчинено на принципа на социалистическото коопериране и участието, не на експлоатацията.

Била си сравнително наскоро в САЩ...

- Да, през май 2012 г. Одобриха една моя разработка за Конгреса за латиноамерикански изследвания в Сан Франсиско и ме поканиха да се изкажа. Бях поканена и от базираната пак там Световна асоциация на специалистите по трансполово здраве, на която съм член. Освен това ме покани и Обществената библиотека в Ню Йорк за една конференция. После програмата ми се разшири, защото се появиха още хора и организации, които помолиха за срещи, събрания, конференции и т.н. Беше изключително интересен и плодотворен обмен между професионалисти и активисти – както в Сан Франсиско, така и в Ню Йорк.

Какво е отношението на американците към Куба?

- Видях, че американците са изпълнени с огромно любопитство към Куба. Конкактувах и с много кубинци, също с кубино-американци, беше прекрасно. Кубинската и кубино-американската общност е интересна, атрактивна, близка до нас духом – говоря за онова, което е извън целия декор, шоуто и манипулацията на кубино-американската мафия. Тази мафия си има бизнес с опорочаването на Куба. Проблемът в отношенията между САЩ и Куба идва от бизнес интересите на една малка група кубино-американци и американци. Но нещата се променят. Поне според онова, което чух и научих там. Показателен е и вотът в полза на Обама.
В Сан Франсиско участвах и в един митинг, организиран от кубино-американци и от американци, в подкрепа на освобождаването на нашите петима герои, които от 14 години са в затвори в САЩ*. Включиха се и хора от Конгреса за латиноамерикански изследвания. Присъстваха много известни имена от американските артистични среди. Оттам говорих по телефона с Херардо в неговия затвор, говорих и с Рене**, който е в пробация в Маями. Потвърдих им неизменния ангажимент на Куба за тяхното освобождение. Уверих ги, че има и една немаловажна част от американския народ, която ги подкрепя. Вярвам, че това е силно движение. Те са много активни. Но онова, което пряват всички групи за подкрепа, включително и ние в Куба, не е достатъчно. Трябва да се намерят още механизми, за да могат повече американци да научат за този случай, за да се ангажират повече влиятелни личности в САЩ, за да се стигне до президента Обама, в чиято власт е да реши съдбата на петимата.

Възможно ли е скорошно нормализиране на отношенията между САЩ и Куба?

- Личните ми впечатления са, че американците ще са очаровани от такова нормализиране.

А Обама?

- Смятам, че лично на него това би му харесало. Ситуацията наистина е абсурдна. Блокадата на Куба е нарушение на международното право, а и на правата на самите американски граждани, които нямат право да пътуват до нашата страна.

Дали Обама ще направи нещо през втория си мандат по този въпрос?

- Не ми се вярва. Но все пак трябва да се опитаме да стигнем до сърцето му.

Мариела, знаеш ли, в България се разказва, как при едно от гостуванията си у нас баща ти чул, че на всеки мъж, пил българско вино от сорта мавруд, му се ражда момче. Той пил мавруд и... девет месеца по-късно майка ти родила брат ти Алехандро. Вярно ли е това?

- И да не е вярно, звучи добре. Продължавай да го разказваш!

Какво мислиш за смесените бракове? Първият ти мъж е бил чилиец, сега си омъжена за италианец...

- Първата ми връзка беше без брак. А смесените бракове ме очароват. Те обогатяват. Носят друга култура, друг език, друг свят, друг вкус, други възгледи за живота. Може да съвпаднат с твоите или не. Но е интересно противоречие. На мен всичко това ми идва много добре!

А децата ти как се чувстват?

- Чувстват се кубинци, обвързани с революцията, с историята. Но са пропити и от сицилианската култура – мъжът ми е от Сицилия. А пък майка му е германка! Голям интернационализъм, нали? На децата много им харесва и Сицилия, въпреки че техният дом е Куба.

С какво се занимава мъжът ти?

- Беше фоторепортер. По цял ден висеше в междонародния пресцентър в Хавана, докато си организира някой репортаж. Но с това трудно се издържа семейство, така че сега вече работи за една португалска фирма.

Колко деца имате?

- Ние с него имаме две деца – момиче и момче. Но аз имам и една по-голяма дъщеря.

От чилиеца?

- Да. Тя сега е на 28 г.

Как се казва?

- Не искам имената на децата ми да стават публично достояние.

А какво работи поне ще кажеш ли?

- Графичен дизайнер е.

По-малките ученици ли са?

- Да, момчето е на 14 г., а момичето на 16.

Какви интереси имат?

- Тя обича архитектурата, а малкият още не знае – харесва му науката, но и много други неща, тепърва ще се ориентира.

Какво ще пожелаеш на българските читатели?

- Пожелвам им да бранят много правата на жените, да не се задоволяват с постигнатото. Да крепят приятелството и сътрудничеството с Куба.

................................................
*Става дума за петима агенти на Куба, внедрени в антикастристките емигрантски организации в Маями с цел да информират Хавана за техни конспирации срещу Куба. Петимата са арестувани през септември 1998 г., получават много тежки присъди от пристрастен съд в Маями и от 14 г. са в американски затвори. Куба настоява за освобождаването им

**Херардо Ернандес е с най-тежка присъда (две доживотни плюс 15 г.) от петимата кубинци. Рене Гонсалес е от същата група. Той излежа вече присъдата си, но е в 3-годишна пробация и няма право да напуска Флорида.